Определение № 2946 от 20.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2554/2025 г.

Образувано е по частна жалба на В. Б. М. от гр. София против определение № 3325 / 31.01.2025 г., постановено по адм. дело № 12627 / 2024 г. по описа на Административен съд – София град. В частната жалба имплицитно се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост – чл.209, т.3 АПК. Образувано е по частна жалба на П. В. М. от гр. София против определение № 3325 / 31.01.2025 г., постановено по адм. дело № 12627 / 2024 г. по описа на Административен съд – София град. В частната жалба имплицитно се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост – чл.209, т.3 АПК. Образувано е по частна жалба на Е. В. М. от гр. София против определение № 3325 / 31.01.2025 г., постановено по адм. дело № 12627 / 2024 г. по описа на Административен съд – София град. В частната жалба имплицитно се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост – чл.209, т.3 АПК. Ответникът – директорът на „Дирекция социално подпомагане“ (ДСП) – Красно село не изразява становище по частните жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частните жалби на В. Б. М.,П. В. М. и Е. В. М. за процесуално допустими като подадени в срока по чл.230 АПК и от надлежна страна. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. С определение № 3325 / 31.01.2025 г., постановено по адм. дело № 12627 / 2024 г. по описа на Административен съд – София град е оставил без разглеждане жалбите на В. Б. М.,П. В. М. и Е. В. М. срещу разпореждане № 28021 от 21.12.2024г по същото дело,с което на основание чл.158 ал.1 от АПК на касаторите са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности в общата им жалба против отказ по подаденото Заявление № ЗСП-Д-С-КС/4910/19.09.2024г. Съдът е приел, че жалбите са недопустими, тъй като дадените указания досежно отстраняване на нередовностите с оспореното разпореждане не подлежат на самостоятелно обжалване. Определението е правилно. Съдът е оставил жалбата без движение, и е указал на касаторите да депозират молба ,с която да отстранят нередовностите в подадената жалба вх.№ 31688/25.11.2024г,а именно да внесат държавна такса от по десет лева за всеки от тях,да посочат ясно кой точно акт обжалват и в какво се състои неговата незаконосъобразност,както и да обосноват правен интерес от оспорването. Те не са били изпълнени. Вместо това е депозирана жалба от тримата касатори с вх.№ 2048/29.01.2025г против посоченото разпореждане. С обжалваното определение и на основание чл.213а, ал. 2 АПК, съдът е оставил без разглеждане жалбите на В. Б. М.,П. В. М. и Е. В. М.. Приел е, че същите са насочени срещу съдебен акт,който не подлежи на касационен контрол. При тези данни изводът на решаващия състав за недопустимост на частните жалби е правилен. Като не е изпълнила в срок дадените указания за отстраняване на нередовност на жалбата, частните жалбоподатели е сезирала съда с частна жалба срещу разпореждане по чл.158 ал.1 от АПК, по която съдът не дължи произнасяне. На основание чл.213а, ал.2 АПК вр. Чл.215 т.4 АПК съдът правилно е оставил без разглеждане жалбите на В. Б. М.,П. В. М. и Е. В. М. срещу разпореждане № 28021 от 21.12.2024г по същото дело. С оглед изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила.