Определение № 5011 от 22.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3778/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 248, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение „Искаме справедливост и сигурност на пътя“ гр. София, подадена чрез пълномощника адвокат Г. Бойчева, срещу определение № 2373/05.03.2024 г., постановено по адм. дело № 9341/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е оставено без уважение искането му за изменение в частта за разноските на постановеното по делото определение № 9288/27.10.2023 г. В частната жалба се съдържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на определението. Заявява се, че неправилно съдът е приел, че ответната страна не е дала повод за образуване на производство, като не само го е прекратил, но е присъдил разноски в полза на ответника. По изложени съображения се иска отмяна на обжалваното определение и допускане изменение на определението в частта за разноските, като бъдат присъдени сторените разноски от жалбоподателя и се отмени присъждането на разноски на ответната страна. Ответникът - директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Шумен, чрез пълномощника юрисконсулт И. Иванова, представя писмен отговор в който оспорва частната жалба, на първо място защото не е дал повод за завеждане на делото и защото липсват доказателства за плащането на договореното адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в предвидения от закона срок, поради което се явява допустима. Разглеждана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Съгласно постановеното определение № 9288/27.10.2023 г по адм. дело № 9341/2023 г. на АССГ, то има за предмет жалба срещу мълчалив отказ на директора на ОДМВР Шумен да се произнесе по заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), подадено от Сдружение „Искаме справедливост и сигурност на пътя“ по електронната поща на 04.09.2023 г. От фактическа страна е установено, че писмото не е било получено от адресата, тъй като защитата на електронната страница на МВР го е спряла като СПАМ. Впоследствие с решение № 372000-29801/05.10.2023 г. е бил предоставен пълен достъп до искана информация, след като органът е бил редовно сезиран впоследствие. Поради изложеното АССГ е приел, че жалбата на сдружението е без предмет - първо заради предоставянето на информацията и второ, защото заявлението от 04.09.2023 г. не е достигнало до органа за да се приеме формиран мълчалив отказ. Приета е и липса на правен интерес от оспорването. По отношение искането за разноски на жалбоподателя, същото е преценено като неоснователно, тъй като ответникът не е дал повод за образуване на съдебното производство. Посочено е, че заявлението за достъп до обществена информация, което ефективно е достигнало до органа, е подадено на 25.09.2023 г., а жалбата срещу твърдения мълчалив отказ го предхожда - подадена е на 21.09.2023 г. Жалбоподателят не е доказал твърдението си, че още на 04.09.2023 г. заявлението му е постъпило на адреса на електронната поща на МВР. При тези мотиви жалбата на сдружението е оставена без разглеждане, с прекратяване на производството по адм. дело № 9341/2023 г. и присъждане в тежест на жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение от 100 лева в полза на ОДМВР Шумен. Определянето на такова е поискано в две писмени становища по жалбата на ответния орган, дадени от редовно упълномощен юрисконсулт. След като е бил сезиран от сдружението-жалбоподател с искане за изменение на решението в частта за разноските, АССГ е посочил в атакуваното сега определение, че поддържа изложените мотиви. Не е налице нито една от предпоставките на чл. 143 АПК за присъждане разноски на жалбоподателя, а производството е прекратено поради недопустимост на жалбата. Отделно от това ответникът има право на разноски и юрисконсултско възнаграждение при прекратяване на производството, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, а такова поведение не е установено. Определението е правилно. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, при прекратяване на съдебното производство ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В случая то е присъдено след своевременното искане на процесуалния представител на административния орган - ответник, както и надлежното упълномощаване за оказване на процесуално представителство от юрисконсулт. Няма данни органът да е дал повод за завеждане на делото, тъй като валидното му сезиране е едва от 25.09.2023 г., след като жалбата по адм. дело № 9341/2023 г. вече е била подадена. При този резултат на делото - оставяне на жалбата без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК и прекратяване на производството, разноски в полза на жалбоподателя обективно не се дължат с оглед предвижданията на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 АПК. В контекста на изложеното, частната жалба се явява неоснователна и атакуваното с нея определение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение