Определение № 352 от 15.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2666/2016 г.

Производството е по чл.250 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 01.04.2016г. по гр.д.№5011/2015г. на АС София, с което частично е уважен иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Жалбоподателят – П. Р.Б., чрез процесуалния си представител е поддържал, че с въззивното решение в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно неказателно преследване, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата. Ответникът И. А. И., в писмено становище, чрез процесуалние си представител е поддържал, че не следва да се допуска касационно обжалване. С определение от 19.10.2016г. ВКС е допуснал касационно обжалване на решение от 01.04.2016г гр.д.№5011/2015г. на АС София в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. С молба от 11.11.2016г. П.Р.Б. е поискала да се допълни определнието за допускане, като се допусне до касационен контрол решението и в частта му, с която е уважен иск за присъждане на имуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 250 ГПК, приема за установено следното: Молбата е неоснователна. Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от П.Р.Б., но само в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, а не и в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди от същото, като в изложението по чл.284, ал.3 ГПК, чрез процесуалния си представител, е поддържала, че с решението, в частта му, с която е уважен частично иска за неимуществени вреди, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за преценката на всички доказателства по делото в съвкупност и излагане на собствени мотиви от въззивната инстанция и за критериите за определяне на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД. Върховен касационен съд, състав на ІV г.о. като взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл.250 ГПК, за да бъде постановено допълнително определение, следва съдът да не се е произнесъл по цялото искане на страната, намира, че искането за допълване се явява неоснователно. В случая не е налице пропуск на ВКС да се произнесе по цялото искане. С определение от 19.10.2016г. настоящият състав на ВКС се е произнесъл по поставените пред него в производството по чл.288 ГПК въпроси за допускане на касационното обжалване на решение от 01.04.2016г. по гр.д.№5011/2015г. на АС София и е допуснал до касационно обжалване същото именно в частта му, която е била обжалвано от Прокуратурата на РБ. Мотивиран от горното, съдът