Определение № 45 от 07.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 219/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. И. С. и С. Г. С. против разпореждане № 1588 от 04.06.2021 г., по гр.д. № 330/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частната им жалба с вх. № 6659/21.04.2021 г. на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК срещу определение от 01.04.2021 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 434/12.02.2021 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр.д. № 330/2021 г.. В жалбата се поддържа, че постановеният съдебен акт е нищожен, недопустим и неправилен. Според жалбоподателите съдът не е трябвало да се произнася по частната жалба до приключване с влязъл сила акт по молбата за правна помощ. При тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че частната жалба е допустима –депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване разпореждане съгласно чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. С определение 434 от 12.02.2021 г. по ч. гр.д. № 330/2021 г. Апелативен съд София е потвърдил определение от 29.03.2019 г. на Софийски градски съд по ч. гр.д. №12223/2019 г., с което е оставена без уважение молбата на С. И. С. и С. Г. С. за освобождаване от заплащане на държавна такса по частна жалба с вх. № 26313/27.02.2020 г. С определение от 01.04.2021 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 434/12.02.2021 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр.д. № 330/2021 г. относно номера на ч.гр.д. по описа на СГС. Срещу двете определения на апелативния съд, жалбоподателите са депозирали частни касационни жалби до ВКС– с вх.№ 4454/19.03.2021 г. срещу определението от 12.02.2021 г. и с вх. № 6659/21.04.2021 г. срещу определението от 01.04.2021 г., които са оставени без движение за отстраняване на констатирани от съда нередовности. С разпореждане от 28.04.2021 г. частната жалба с вх. № 6659/21.04.2021 г. е оставена без движение за внасяне на държавна такса от по 15.00 лв. от жалбоподателите. Поради неизпълнение на указанията в срок, частната жалба е върната с разпореждане № 1588 от 04.06.2021 г., по гр.д. № 330/2021 г. на Софийски апелативен съд, което е предмет на проверка в настоящото производство пред ВКС. Разпореждането е неправилно. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в определение № 295 от 14.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2652/2017 г., III г.о., определение № 453 от 27.11.2020 по ч.гр.д. № 2829/2020 г. и други, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, макар и съдът да е орган, който е отговорен за събирането на държавните такси в полза на бюджета, водеща остава ролята му да правораздава и да гарантира достъпа на страните до съдебна защита. Този приоритет налага законът, в частта за държавните такси, да бъде прилаган така, че правото по чл.83, ал.2 ГПК на лицата в затруднено материално положение да бъде ефективно реализирано, а то може да се окаже накърнено от условието за предварително събиране на държавна такса при обжалване на определението, с което е отказано на страната освобождаване от държавна такса. Докато не бъде разрешен с влязъл в сила акт въпросът за това дали молителят разполага с достатъчно средства за да заплаща държавна такса или не, което е предмет на производството по чл.83, ал.2 ГПК, нито един администриращ частните жалби съд, не следва да събира такава, тъй като противното ще доведе до негативен ефект - като краен резултат съдът ще възпрепятства правото на защита, мултиплицирайки необходимостта от безкрайно произнасяне по един и същи въпрос, в множество идентични производство, пред различни инстанции. Настоящият състав възприема изцяло цитираната практика на ВКС, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за администриране /без внесена държавна такса/ на частната касационна жалба срещу определението му от 01.04.2021 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 434/12.02.2021 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр.д. № 330/2021 г., потвърждаващо определението от 29.03.2019 г. на СГС, с което молбата на С. И. С. и С. Г. С. за освобождаване им от заплащане на държавни такси е оставена без уважение. По същия начин съдът следва да процедира и при администриране на частната касационна жалба с вх.№ 4454/19.03.2021 г. срещу определението му от 12.02.2021 г. по ч.гр.д. № 330/2021 г. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение