Определение № 106 от 17.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2178/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по молба на М. М. И. вх. № 370145/16.12.2021 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 2844 от 28.04.2015 г. по гр. д. № 1102/2002 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен иск по чл. 42, б. „б“ ЗН. Молителката твърди, че на 9.12.2021 г. била уведомена, че е конституирана като необходим другар по делото и че встъпва в процеса от момента на възобновяването му, считано от 2005 г. Излага, че при необходимото другарство, поради естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, съдебното решение трябва да бъде еднакво по отношение на всички другари. Поради това необходимите другари имат гарантирано от закона участие в процеса. Затова, при подадена въззивна жалба от един от тях, въззивният съд служебно конституира и останалите като главни страни пред въззивната инстанция. Излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението в частта относно иска по чл. 42, б. „б“ ЗН, като се позовава и на допуснати съществени процесуални нарушения от страна на съда по приемането и разглеждането на иска, както и при назначаването на експертизи. Като счита, че има качеството на необходим другар и е следвало да участва като главна страна (ответник) по делото по предявения иск по чл. 42, б. „б“ ЗН, М. И. моли за отмяна на визираното по-горе решение. Постъпил е отговор от С. Е. И.-Д., в който са изложени съображения за недопустимост на молбата за отмяна. Постъпил е отговор и от Е. Е. И., който счита молбата за допустима и основателна. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да остави без разглеждане молбата за отмяна и да прекрати производството по делото. Съображенията му за това са следните: Отмяната по Глава двадесет и четвърта ГПК представлява средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо, както и на определения, имащи техните правни последици. Основанията, при които тя е приложима, са изчерпателно изброени в чл. 303 и чл. 304 ГПК. В същите разпоредби е уредено и кои лица са легитимирани да искат отмяна. Сроковете за подаване на молба за отмяна са уредени в чл. 305 ГПК. Съгласно т. 9 и т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2-14 г. на ОСГТК на ВКС депозирането на молбата след съответния срок я прави процесуално недопустима и има за последица нейното неразглеждане по същество; недопустима е и молба, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличието на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. Визираното по-горе гр. д. № 1102/2002 г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба на Е. Е. И. срещу Е. Е. И.. В хода на първоинстанционното производство ищцата е починала и като неин универсален правоприемник по завещание е конституирана С. Е. И.-Д.. С решение № 2844 от 28.04.2015 г. по гр. д. № 1102/2002 г. Софийски градски съд е признал за установено по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. второ ЗЗД на С. Е. И.-Д. (като правоприемник на Е. Е. И.), срещу Е. Е. И., че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 22.08.2002 г. в [населено място], оформен с нотариален акт № 138, том І, рег. № 13921, дело 130/2002 г. по описа на нотариус С. К., по силата на който Е. Е. И., действаща чрез пълномощника си Е. Е. И., е продала на Е. Е. И. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се на целия първи (партерен) етаж в жилищната сграда на [улица], [населено място], целият със застроена площ от 146.47 кв. м, състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения, заедно със зимнични помещения №№ 4 и 5 и тавански помещения №№ 1, 4 и 5, заедно с 54.4/100 ид. ч. от сградата и 48/100 ид. ч. от урегулиран поземлен имот, целият с площ от 428.92 кв. м по нотариален акт, а по скица от 414 кв. м, съставляващ УПИ пл. № * от квартал 415 по плана на [населено място], местността „Ц.“, е нищожен, поради липса на съгласие; признал е за установено по предявения иск от С. Е. И.-Д. срещу Е. Е. И., по присъединеното за съвместно разглеждане гр. д. № 6139/2013 г. на Софийски градски съд, че саморъчно завещание от 15.04.2005 г. на Е. Е. И., обявено с протокол от 3.05.2012 г. по описа на нотариус В. Г., е нищожно на основание чл. 42, б. „б” ЗН. Не е разгледал предявения при условията на евентуалност иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предвид уважаването на главния иск за нищожност на договора за покупко-продажба. Първоинстанционното решение е обжалвано от Е. И., като по въззивната му жалба е образувано гр. д. № 3139/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд. С решение № 2375 от 2.12.2015 г. по това дело е потвърдено решение № 2844 от 28.04.2015 г. по гр. д. № 1102/2002 г. на Софийски градски съд. С определение № 48 от 20.01.2017 г. по гр. д. № 1329/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о. въззивното решение в частта по иска по чл. 42, б. „б“ ЗН не е допуснато до касационно обжалване. В останалата част решението е допуснато до касационно обжалване и с решение № 64 от 22.06.2017 г. по гр. д. № 1329/2016 г. въззивното решение по иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е отменено и вместо това ВКС е отхвърлил иска за признаване недействителността на договора за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 138/22.08.2002 г., квалифицирайки го по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Върнал е делото на Софийски апелативен съд за разглеждане на предявения евентуален иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като в тази връзка пред САС е образувано гр. д. № 3256/2017 г. Видно от представеното заверено копие от протокол по гр. д. № 3256/2017 г., в открито съдебно заседание от 2.03.2018 г. Софийски апелативен съд е докладвал молба от 28.02.2018 г. на М. М. И., с която същата е поискала да бъде конституирана като ответник, тъй като е съпруга на Е. Е. И. Решение № 367 от 11.02.2020 г. по гр. д. № 3256/2017 г. на Софийски апелативен съд, постановено по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е отменено от ВКС (решение № 60211 от 7.10.2021 г. по гр. д. № 2913/2020 г., ІІІ г. о.) и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, като е образувано гр. д. № 3163/2021 г. В производството по гр. д. № 3163/2021 г., с определение № 2812 от 28.10.2021 г., Софийски апелативен съд е конституирал М. М. И. като необходим другар на Е. Е. И.. От така изложеното може да се направи обоснован извод, че най-късно към 28.02.2018 г. М. И. е била наясно с образуваното по исковата молба на Е. Е. И. срещу Е. Е. И. гр. д. № 1102/2002 г. на Софийски градски съд (към което е присъединено гр. д. № 6139/2013 г.), респ. – с постановеното решение по него и последващото развитие на производството, като по тази причина е поискала и да бъде конституирана като страна в останалото висящо производство по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Към 28.02.2018 г. производството по иска по чл. 42, б. „б“ ЗН е било приключило с влязло в сила на 20.01.2017 г. съдебно решение. Считано от 28.02.2018 г., до подаване на молбата за отмяна на 16.12.2021 г. са изтекли повече от три месеца, поради което не е спазен срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и молбата за отмяна се явява просрочена. Същевременно изложените в молбата за отмяна твърдения не сочат на приложението на чл. 304 ГПК, респ. на качеството на М. И. на необходим другар по иска по чл. 42, б. „б“ ЗН, предявен срещу съпруга й Е. Е. И. от С. Е. И.-Д.. Завещанието, установяването на чиято нищожност се търси с този иск, изхожда от Е. Е. И., като с него същата е завещала цялото си имущество на сина си Е. Е. И.. Доколкото завещанието не засяга имуществената сфера на М. И., а само тази на съпруга й и завещаното имущество не става семейна имуществена общност, няма законово основание М. И. да участва като страна по иска за прогласяване нищожността на завещателното разпореждане. Следователно молителката не е легитимирана да иска отмяна на решението по иска по чл. 42, б. „б“ ЗН. Изложеното обуславя оставяне без разглеждане на молбата за отмяна, като недопустима и прекратяване на производството по делото. С. И.-Д. има право на 500 лв. разноски за адвокат за настоящото производство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,