Определение № 1447 от 14.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1775/2024 г.

Подадена е молба вх. № 590 от 13.01.2025 г. от ответника по касация „Онтарио БГ“, [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 89 от 13.01.2025г., като в полза на същия бъде присъдено заплатеното от него адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата – ППЗК „Срацимир“, [населено място] – не заявява становище по същата. Съдът, като взе предвид данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна. С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационно обжалване на атакуваното от ППЗК „Срацимир“, [населено място] решение № 131 от 07.05.2024 г. по в. т. д. № 569/2023г. на Варненски апелативен съд, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с молба вх. № 20935 от 03.12.2024 г. и е подкрепено с доказателства за извършването на разноски в размер на сумата 4100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния пълномощник на ответника. Заплащането на адвокатското възнаграждение в брой е удостоверено в представения с молбата договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК