Определение № 123 от 27.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 513/2015 г.

Производството е по чл.307 ал.1 от ГПК Постъпила е молба от С. н ц „В” за отмяна на влязлото в сила решение от 14.11.2012г. по в. гр. д. №629/2012г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 18.07.2012г. по гр.д.№5862/2011г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от сдружението срещу [фирма], [населено място], отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 947,39 лева за периода от 30.04.2011г. до 31.08.2011г., дължима за пренос и доставка на ел. енергия за стопански нужди. В молбата са изложени обстоятелства за наличието на основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 от ГПК, като се твърди,че с решение №690 от 01.07.2013г. по гр.д.№5862/2011г. на Сливенски районен съд, влязло в сила на 06.10.2014г., между същите страни било прието за установено, че сдружението дължи заплащане на електроенергия по цени за потребител за битови, а не за стопански нужди. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка за допустимост на молбата за отмяна съгласно чл.307 ал.1 от ГПК, констатира следното: Молбата за отмяна е подадена на 06.01.2015г., в срока по чл.305 ал.1 т.4 от ГПК. Спазени са изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, към които препраща разпоредбата на чл.306 ал.1 от ГПК. Връчени са преписи от молбата на ответника съгласно чл.306 ал.3 от ГПК. Посоченото от молителя основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 от ГПК, попада в предмета на образуваното и висящо тълкувателно дело №7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Два от въпросите, по които е образувано тълкувателното дело, въпрос пети „Кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл.303 ал.1 т.4 във връзка с чл.307 ал.4 от ГПК” и въпрос десети „Какви са правомощията на ВКС в производството по чл.307 от ГПК, когато молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 -7 от ГПК”, касаят посоченото от молителя основание и са от значение за изхода на настоящия спор. Поради това производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 от ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд