Определение № 174 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 814/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от Община – Р., с която се иска допълване на определение № 108 от 6. 03. 2015 г. по ч. гр. д. № 814/2015 г. на ВКС, І г.о. в частта за разноските и осъждане на С. Я. Ч. да заплати на общината сумата 300 лв. разноски за касационната инстанция, направени за адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата С. Я. Ч. изразява становище за неоснователност на същата предвид обстоятелството, че не са представени доказателства да е извършено плащане на претендираното адвокатско възнаграждение от 300 лв. в брой или по банков път. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК и с оглед приетото в ТР № 6/2013 г., т.1, на присъждане подлежат само заплатените от страните разноски по делото. В случая, в договора за правна защита и съдействие сключен между [община] и адв. Р. В. П. е определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по частната жалба в размер на 300 лв., платимо в срок до 30. 01. 2015 г. по банков път. Доказателства за извършен превод на сумата не са представени нито с частната жалба, нито с молбата по чл. 248 ГПК, нито има данни за плащане на възнаграждението в брой. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, въпросът за отговорността за разноските се решава с приключващия делото съдебен акт. В случая, постановеното определение на ВКС няма такъв характер, тъй като със същото е отменено определение на окръжен съд, с което е оставена без разглеждане, като просрочена, частна жалба на [община] против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в частта за разноските и делото е върнато на въззивната инстанция за произнасяне по частната жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение