Определение № 1195 от 18.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1765/2023 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба на М. П. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 50222/16.11.2022 г., постановено по гр. дело № 2606/2022 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. С решението е оставена без уважение молбата на същия молител за отмяна на влязлото в сила решение № 406/02.04.2019 г. по възз. гр. дело № 2758/2018 г. на Варненския окръжен съд. Ответникът по молбата „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, чрез процесуалния си пълномощник юрк. П. В., в отговора си излага съображения за недопустимост на молбата, евентуално – за неоснователност на същата. При извършената служебна проверка, съдът намира молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 50222/16.11.2022 г. за процесуално недопустима. Съгласно имащите задължителен характер разяснения, дадени в мотивите към т. 3 от тълкувателно решение (ТР) № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, целта на производството по гл. 24 (чл.чл. 303-309) от ГПК е да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, като краен правен резултат, и да се възстанови висящността на производството по спора, с който е сезиран съдът. Тази цел определя приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни постановления – влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо в трите ѝ основни проявления – правоустановяващо, праворегулиращо и преклудиращо. На същото това принципно разрешение, – че процесуално допустим предмет на извънинстанционното производство за отмяна по гл. 24 (чл.чл. 303-309) от ГПК могат да бъдат само влезли в сила съдебни актове, формиращи сила на пресъдено нещо относно материалноправен спор, респ. – че молба за отмяна на влязъл в сила съдебен (или несъдебен) акт, който не поражда сила на пресъдено нещо, е процесуално недопустима, се основават и задължителните указания, дадени (освен с т. 3) и с т. 4 и т. 6 от същото ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и с ТР № 6/2020 от 20.05.2022 г. на ОСГТК на ВКС, а също и с т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 г. Самите решения на ВКС, постановени в производството по гл. 24 (чл.чл. 303-309) от ГПК за отмяна на влезли в сила съдебни решения, не формират сила на пресъдено нещо. В рамките на това извънинстанционно производство ВКС единствено извършва проверка дали е налице наведеното от молителя основание (едно или повече) по чл. 303, ал. 1, т.т. 1-7 и/или по чл. 304 от ГПК за отмяна на атакуваното влязло в сила съдебно решение. Поради това решението на ВКС, независимо дали с него се постановява исканата от молителя отмяна или молбата му се оставя без уважение, няма за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор между страните, който е вече разрешен със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, като ако последната бъде уважена и ВКС върне делото за ново разглеждане на надлежния съд, решението на последния формира силата на пресъдено нещо по спора. Поради това, влезлите в сила съдебни решения на ВКС, постановени по реда на гл. 24 (чл.чл. 303-309) от ГПК, не подлежат на отмяна по същия този извънистанционен ред, тъй като не са от категорията съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо. В този смисъл са и определение № 270/30.07.2018 г. по гр. дело № 2557/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и определение № 525/12.11.2018 г. по ч. гр. дело № 3844/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В заключение, подадената молба за отмяна следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а образуваното по нея производство по делото следва да се прекрати. При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал. 4 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество, претендираните от последно разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата му в настоящото производство (осъществена чрез изготвянето на отговора на молбата за отмяна), в минималния размер по чл. 25а, ал. 3, предл. последно от НЗПП, а именно – сумата 50 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение