Определение № 4250 от 23.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6800/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на „Елхим-Искра“ АД, чрез адв. Б. Манов за допълване на решение № 1584 от 19.02.2025 г., постановено по адм. дело № 6800/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Трето отделение, в частта за разноските. В искането се сочи, че съдът е неоснователно е отхвърлил своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски в касационното производство. Представят се доказателства за реално направените разходи. Иска се изменение на решението, като бъде допълнено и бъдат присъдени реално заплатените разноски от 1500 лв. Ответникът - КЕВР дава становище за основателност на искането, но не в претендирания размер. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането за допълване на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С решение № 1584 от 19.02.2025 г., постановено по адм. дело № 6800/2024 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 6830 от 30.05.2024 г. по адм. дело № 183/2024 г. на Административен съд София – град. Наред с това Върховният административен съд, е приел, че по искането на ответника „Елхим-Искра“ АД за присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция, въпреки представения договор за правна защита и съдействие и отбелязаната сума от 1500 лева, платена по сметка, не е приложено доказателство за реално направено плащане, поради което е отхвърлил като недоказано искането за присъждане на разноски. С настоящата молба е представен препис от системата за интернет банкиране на Интернешенъл Асет Банк от който е видно, че превода е извършен на 18.06.2024 г. в 15:49:56 ч., в деня, в който е подписан договор за правна помощ. Тези доказателства обаче са представени след даването на ход по същество на делото и не могат да бъдат взети предвид от решаващата инстанция, която дължи допълване на решението си по чл. 248, ал. 1 ГПК, само ако е направила пропуск в произнасянето си. Несвоевременното представяне на доказателствата за реално направеното плащане води до неуважаване на искането за присъждане на разноски. Процесуалният пропуск на страната не може да се санира от съда по реда на чл. 248 от ГПК. С оглед изложеното, направеното искане за допълване на решението в частта за разноските и присъждане на размера на действително направените разноски по защитата срещу отхвърлената касационна жалба на КЕВР е неоснователно. Водим от гореизложеното и на основание чл.248, ал.1 ГПК във връзка с чл.144 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение