Определение № 10564 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9392/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. С. М. от гр.Търговище. Жалбата е срещу определение №603 от 09.08.2024г., постановено от Административен съд - Разград по адм. д. №193/2024г. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 АПК. Претендира се отмяната на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.. Ответникът – Министерски съвет, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното определение на Административен съд Разград е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалбата на К. С. М. против Решение на Министерския съвет №343/17.05.2024г., в частта, с която за отчуждения му съсобствен недвижим имот с идентификатор 44166.125.9, находящ се в землището на гр.Лозница, обл.Разград, е определено обезщетение в размер на 21863лв. За да постанови този резултат съдът не е посочил правно основание за неговото постановяване, но е приел, че подадената жалба се явява недопустима. В тази насока първоинстанционният съд е изложил мотиви, че оспореното Решение на Министерския съвет (РМС) вече е било оспорено от същия жалбоподател по друго адм. дело №129/2024г. на Административен съд – Разград. По това дело поради оттегляне на жалбата същата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по отношение на К. С. М.. Затова административният съд е счел, че повторно подадената жалба се явява недопустима. Обжалваното определение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Неправилно първоинстанционният съд е счел, че оттеглянето на жалбата по адм. дело №129/2024г. на Административен съд – Разград е пречка за повторно оспорване на същия административен акт. Оттеглянето на жалба е процесуално действие на страната, с която се десезира съдът и е с правно основание чл.155, ал.1 от АПК. За разлика от отказа от оспорване, при оттегляне на оспорването е допустимо повторно сезиране на съда, при спазване на другите изисквания на АПК за редовност и допустимост на жалбата, включително за спазване на законовия срок за това. Постановеното по първото адм. дело №129/2024г. на Административен съд – Разград определение, с което жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото не формира сила на пресъдено нещо и няма законово ограничение за повторно оспорване на същия административен акт при спазване на другите изисквания на АПК за редовност и допустимост на жалбата. В случая се установява, че оспореното решение на Министерския съвет е съобщено на оспорващия К. С. М. на 10.06.2024г. /според приложеното на л.210 по адм. дело №129/2024г. известие за доставяне/. А от приложеното по делото определение №1076/06.08.2024г. по адм. дело №275/2024г. на Административен съд – Търговище, с което делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Разград, е видно, че жалбата, по която е образувано производството по адм. дело №193/2024г. на Административен съд – Разград, е подадена на 24.06.2024г. Следователно жалбата на К. С. М. е в рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл.38, ал.1 от Закона за държавната собственост, поради което е допустима. От данните по първото адм. дело №129/2024г. също не се установява оспореното решение на Министерския съвет да е било съобщавано на К. С. М. в по-ранен момент или той да е разбрал за него с цялото му съдържание в друг по-ранен момент преди редовното съобщаване на оспореното решение на 10.06.2024г. Така е, защото подадената жалба, по която е било образувано адм. дело №129/2024г., е била подадена от адв.М. Петрова, без обаче тя да е била приложила пълномощно от К. С. М.. Съобщението за отстраняване на нередовността на жалбата е получено лично от К. С. М. на 19.06.2024г. /което е след коментираната дата 10.06.2024г./ и същият ден /на 19.06.2024г./ оспорващият К. С. М. е оттеглил тази жалба. Затова първото редовно съобщаване на оспорения административен акт е на 10.06.2024г., поради което подадената 24.06.2024г. жалба е в рамките на законовия срок. С оглед на изложеното не са били налице условия за недопустимост на жалбата на К. С. М.. Затова обжалваното определение следва да се отмени и делото да бъде върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводството по нея. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение