Определение № 383 от 11.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1888/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Великотърновския окръжен съд от 07.06.2010 г. по гр.д. № 319/2010, с което е потвърдено решението на Великотърновския районен съд от 25.01.2009 г. по гр.д. № 200/2009, като е уважен предявеният иск за връщане на недължимо платено по чл. 55 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът Н., представляван от адв. А. М. от В., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за действието във времето на решението, с което се отменя или прогласява нищожността на подзаконов нормативен акт и материалноправния въпрос за порока на правните актове, издадени въз основа на отменен или прогласен за нищожен подзаконов нормативен акт, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата М. [фирма], представляван от адв. Ж. Д. от В. я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, а обжалваното въззивно решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е прихванал исковата сума. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите правни въпроси да обуславят решението по делото, но те не се разрешават противоречиво от съдилищата – посочената практика на административните съдилища не съставлява основание за допускане на касационното обжалване, тъй като практиката на гражданските и административните съдилища подлежи на уеднаквяване по реда на чл. 124, ал. 2 ЗСВ. Те нямат и претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че съгласно чл. 15 ЗНА не се прилага подзаконов нормативен акт, който противоречи на нормативен акт от по по-горна степен, не се прилага и подзаконов нормативен акт, приет е без законова делегация или не обнародван, въпреки че това се изисква. Нито прогласяването на такъв акт за нищожен, нито отменяването му от Върховния административен съд променя с нещо това правно положение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение