Определение № 1769 от 24.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1055/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Табу Трейд 2“ ООД против определение № 178 от 20.03.2024г. по ч.т.д. № 211/2024г., с което Апелативен съд – София в частта, в която е оставил без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение № 208 от 17.01.2024г. по т. д. № 2377/2023г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата по чл.248, ал.1 ГПК на дружеството за изменение в частта за разноските на решение № 1619/28.12.2023г. по т.д. № 2377/2023г. на СГС, с което по жалба на дружеството е отменен отказ № 20231213154318/15.12.2023г. на длъжностно лице при АВ да впише заявените обстоятелства със заявление вх. № 20231213154318/13.12.2023г. Частният жалбоподател сочи, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържа, че решението на СГС по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на обжалване, като АВ като издател на акта притежава процесуална легитимация чл.25, ал.2 и 4 ЗТРРЮЛНЦ, и независимо, че че регистърното производство е едностранно и охранително, това не се отнася за производството по обжалване на отказа, развиващо се по реда на обжалване на частните жалби, с възможност за отговор от другата страна, което производство е двустранно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна. За да върне частната жалба като недопустима, апелативният съд е приел, че на основание чл.248, ал.3 ГПК определението по чл.248, ал.1 ГПК не подлежи на обжалване, тъй като решението, чието изменение в частта за разноските е било предмет на молбата по чл.248, ал.1 ГПК, не подлежи на обжалване. Посочено е, че в чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е уредена възможност за обжалване само на отказа на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението вписване, заличаване или обявяване, но не и на позитивния акт, с който искането се удовлетворява, доколкото обжалването на този акт е лишено от правен интерес. С оглед на това е заключено, че се явява за недопустима, поради липса на правен интерес, и жалба – принципно допустима, съгласно чл. 25 ал. 4 пр. второ ЗТРРЮЛНЦ – от страната, чието искане за отмяна на неоснователния отказ на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията е било уважено, какъвто е процесният случай. Определението е правилно. Регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ е безспорно и едностранно и се развива пред Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. Същото започва по молба на оправомощеното лице – чл.13 и чл.15 ЗТРРЮЛНЦ. Целта на производството е да даде съдействие на заинтересованото лице за осъществяване на предвидени от закона права, като чрез вписването на обстоятелства /чл.4 от закона/, обявяване на актове /чл.5 от закона/ или заличаване на вписване по партида на съответния субект се охранява интереса му от постигане действието на вписването, заличаването и обявяването / чл.7, 8 и 9 от закона/, т.е. целят се изгодни за него правни последици без да се накърнява с крайния акт чужда правна сфера. Дейността на длъжностното лице по регистрацията е по проверка спазване изискванията на чл.21 ЗТРРЮЛНЦ, като то по свой почин дава и указания на заявителя за представяне на необходимите документи – чл.22, ал.5 от закона. Обстоятелството, че при постановен от АП отказ, в чл.26 ЗТРРЮЛНЦ е предвидена възможност заявителят да подаде ново заявление за вписване, заличаване или обявяване на същото обстоятелство/ акт, сочи, че крайният акт на регистърното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо. На съдебно обжалване подлежи единствено отказът на длъжностното лице по регистрация – чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. Съдебният контрол за законосъобразност на отказа е гражданскоправен и се осъществява по реда на глава XXI ГПК „Обжалване на определенията“ от окръжния съд по седалището на търговеца или на клона на търговеца /с изключението, че жалбата се разглежда в състав от един съдия/, чийто акт подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, решение на който е окончателно. При отмяна на отказа на длъжностното лице по регистрацията, съдът с решението си дава задължителни указания на агенцията относно извършването на исканото вписване, заличаване или обявяване. В случай, че е налице порок на вписването, който накърнява права на трето лице, спорът не може да бъде разрешен от длъжностното лице по регистрация, а от съда в исково производство с участието и на страните по него, в което производство не участват, нито Агенцията по вписванията, нито длъжностното лице по регистрация. С оглед очертаните по-горе специфики на регистърното производство по чл.13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ и регламентирания съдебен контрол на постановените в него актове, регистърното производство разкрива характеристиките на охранително производство по смисъла на чл.530 ГПК. Това е видно и от разпоредбата на чл. чл.536, ал.3 ГПК, обнародвана в ДВ, бр.38/2019г. след измененията на чл.28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, обн. в ДВ, бр.105/2016г., която изрично определя регистърното производство като охранително, предвиждайки, че „охранителното производство“ се спира от съда, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ. Възлагането със ЗТРРЮЛНЦ на дейността по регистрация във връзка с вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър и в регистъра на юридически лица с нестопанска цел на длъжностните лица по регистрацията към Агенция по вписванията отнема единствено характеристиката на съдебно на производството по регистрация, но не и останалите белези на охранително производство. Обжалването на отказа на длъжностното лице по регистрацията пред съд по реда на гражданския процес е подобно на обжалването на отказите на съдията по вписванията, като производството по вписване, заличаване и отбелязване в имотния регистър също е охранително – чл.577 вр. чл.569, т.5 ГПК. Производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е аналогично и на отменената разпоредба по чл.500 ГПК /отм./, при действието на която търговският регистър се водеше от съответния окръжен съд по седалището на търговеца. С оглед очертаната правна рамка, в производството по обжалване пред окръжния съд на отказ за вписвания, обявявания или заличавания в търговския регистър участва единствено заявителят, като нито органът, който е постановил отказа - длъжностното лице по регистрацията, нито Агенцията по вписванията/ имат качеството на страна в него. Такова качество на АВ не може да бъде изведено, както от предоставената с нормата на чл.25, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията й след изм. с ДВ бр.105/2020г. възможност на агенцията да подаде отговор на жалбата срещу отказа с писмени доказателства по нея, /което по същество е даване на възможност на АП да поясни мотивите на отказа си с оглед възложената й компетентност в регистърното производство/, така и от изменението на ал.4 от същия член, предвиждащо съобщаване на постановеното по отказа решение на окръжния съд на агенцията, което е необходимо с оглед изпълнението от агенцията на задължителните указания на съда при отмяна на отказа /ал.5 от чл.25 ЗТРРЮЛНЦ/, без връчването на акта да е свързано от законодателя с други правни последици. Качеството на страна на агенцията в производството по обжалване на отказа й /пред окръжния, съответно пред апелативния съд/ не произтича и от новата разпоредба на чл. 25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, предвиждаща, че съдът присъжда разноски за производството на страните по реда на ГПК. С оглед едностранния и безспорен характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ разноските са за сметка на единствената страна в това производство – заявителят, като приложение намира правилото на чл.541 ГПК за охранителните производства. Следва да се има предвид, че отговорността за разноските е обусловена от качеството на лицето на страна в производството, а не обратното. Да се приеме, че АВ е активно легитимирана в производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ означава производството относно вписванията да се развие като спорно, което би противоречало и на нормата на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, очертаваща кръга на лицата, които могат да повдигат спор, основан на твърдение за наличие на порок във връзка с вписване, и реда на защита им - по исков път. Изводът за липса на право на жалба на АВ срещу позитивното решение на окръжния съд следва не само от обстоятелството, че тя няма качеството на страна в процеса, но и от липсата на правен интерес от обжалване. С позитивното решение на окръжния съд по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ не се засягат законни интереси или права на агенцията. Правен интерес от обжалване не може да бъде изведен от обвързаността на агенцията от правните последици на решението, вкл. в случаите, когато при постановяване на отказа не е налице извършено нарушение от страна на длъжностното лице по регистрацията. Да се приеме, че агенцията има правен интерес от обжалване на позитивното решение на окръжния съд, означава на същата да се признае изначален правен интерес на агенцията от неуважаване на заявлението още в хода регистърното производство, който интерес би противоречал на законовото й задължение да даде защита и съдействие на заявителя. Освен това, да се признае на АВ право на жалба срещу решението на окръжния съд за отмяна на отказа й, би противоречало на същността, принципите и целите на регистърното производство и би обезсмислило принципите, установени в чл.2а, т.4 ЗТРРЮЛНЦ, за бързина и процесуална икономия на дейността по регистрацията, в противовес на дължимото от нея съдействие на заявителите. Разпоредбите на чл. 25, ал.2, 4 и 6 ЗТРРЮЛНЦ след изм. / доп. с ДВ бр.105/2020г., на основание чл.46, ал.1 ЗНА трябва да се тълкуват в смисъла, който най-добре отговаря на принципите по чл.2а ЗТРРЮЛНЦ, очертани още с приемането на закона. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че Агенцията по вписванията не е активно легитимирана да обжалва постановените по реда на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ позитивни съдебни решения от окръжните съдилища, като на обжалване подлежат само решенията на окръжните съдилища, с които се потвърждава отказа за вписване на длъжностното лице по регистрацията, какъвто не е настоящият случай, в който отказът за вписване на заявените обстоятелства е отменен. Предвид изложеното, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено, тъй като постановеното по чл.25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ позитивно решение от СГС, с което се отменя отказа за вписване на длъжностното лице по регистрацията е окончателно, поради което и постановеното по чл.248, ал.1 ГПК определение, с което се отказва изменение на това решение в частта за разноските, не подлежи на обжалване, на основание чл.248, ал.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд