Решение № 4966 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 756/2019 г.

Решение № 4966 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 756/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Д., от [населено място], подадена чрез пълномощниците адвокати Б. Л. и Г. В. против решение № 13920 от 14.11.2018 г. по адм. дело № 7204/2018 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлено оспорването по жалбата му против точка 2 от заповед № 8121 К-6196/09.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и са присъдени разноски. Изложени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта в обжалваната й част. Претендират се разноски за двете инстанции. С касационната жалба е направено искане за отправяне преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз/СЕС/ и спиране на производството по делото, като са формулирани три въпроса. Към искането за приложени основания за отправяне на преюдициалното запитване. Ответникът – министър на вътрешните работи, чрез юрисконсулт К. Р. моли решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Б. Д. против точка 2 от заповед № 8121 К-6196/09.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е отстранен временно от длъжност. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че жалбоподателят Б. Д. е полицейски инспектор V степен (началник смяна) на ГКПП – М. Т. от Гранично полицейско управление – М. Т. при РДГП – Е. при ГДГП - държавен служител - полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР във връзка с чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Със заповед № 8121 К - 6196/09.05.2018 г на министъра на вътрешните работи му е образувано дисциплинарно производство за тежки нарушения на служебната дисциплина, за които е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и в оспорената част на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е временно отстранен от длъжност. Деянията, които издателят на заповедта е квалифицирал като тежки нарушения на служебната дисциплина, са извършени според мотивната част на заповедта в периода 07.12.2016 г. до 23.04.2017 г. от жалбоподателя, на територията на ГКПП - М. Т., в качеството му на началник смяна и са изброени в 15 пункта, в които са посочени на кои дати и от кои преминаващи границата лица са искани парични суми и в какъв размер от Димитров и негови подчинени по негово нареждане, които не им се следват, както и какви суми пари е раздавал в края на всяка смяна на служителите от смяната. В заповедта са изложени и мотиви, че с деянията си Димитров е нарушил и етичните правила по точки 15, 19, 20, 25, 50, 31 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, утвърден със заповед рег. № 8121 з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Посочено е, че извършените деяния са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата са съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, в който също е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение". Министърът е посочил, че са налице основания за временното отстраняване от длъжност на Димитров по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, тъй като служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Служителят има достъп до документи за преминаване на лица, от които са искани пари и би могъл и да окаже въздействие на водачите на автобусите, от които са получавани пари, на други редовно преминаващи лица, като и на останалите служители на пункта, от които ще се снемат обяснения за изясняване на фактическата обстановка. Тричленният състав на Върховния административен съд правилно е преценил, че процесната заповед, която по същество е акт, с който се поставя началото на административно производство, с характер на дисциплинарно, не подлежи на самостоятелно оспорване, с изключение на частта й по т. 2, с която държавният служител е отстранен от длъжност. В тази връзка оплакванията на процесуалните представители на касатора, които са в смисъл, че за административният орган в случая липсва оперативна самостоятелност за издаване на заповедта, са неоснователни. Текстът на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР предвижда, че отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. В тази връзка правилно е било преценено, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган. Разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), изрично предвижда, че държавният служител може да бъде отстранен от длъжност, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Ръководната длъжност, която Б. Д. е заемал- полицейски инспектор V степен (началник смяна) на ГКПП – М. Т. от Гранично полицейско управление – М. Т. при РДГП – Е. при ГДГП, очевидно попада в хипотезата на цитираната норма, а срещу държавния служител е образувано дисциплинарно производство, както е приел и тричленният състав на Върховния административен съд. Към решението на съда са изложени обосновани и логични мотиви, които кореспондират с фактическата обстановка по делото и неговия предмет. Посочените в тези мотиви съображения налагат извод, че при постановяване на решението не са допуснати твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, което обуславя оставяне в сила на оспорения съдебен акт. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че направеното чрез пълномощниците на Б. Д. искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е неоснователно по следните съображения: Във връзка с искането за отправяне преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз/СЕС/ са формулирани три въпроса: 1. Допустимо ли е съгласно чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз националното законодателство да предвижда, че държавен служител може да бъде отстранен от работа без ясно и точно ограничение във времето? 2. Отговаря ли на изискването за справедливост по чл. 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз възможността, съгласно националното право, административният орган да ограничи правото на труд на държавен служител, без ясно и точно ограничение във времето?3. Допустимо ли е, съгласно чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, националното законодателство да предвижда, че държавен служител може да бъде отстранен от работа без ясно и точно ограничение във времето за деяние, което съставлява престъпление, за което няма влязла в сила присъда? Искането е мотивирано с приложени основания за отправяне на преюдициалното запитване. Касаторът твърди, че тълкуването на горепосочените общности разпоредби в така очертания контекст е от значение за правилното решаване на спора пред настоящата инстанция, поради което моли съда да отправи поисканото преюдициално запитване и спре производството по делото. Тези твърдения не се споделят от касационната инстанция. Анализът на оспорената заповед в посочената и част по т. 2 във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните сочи, че спорът по делото е концентриран върху законосъобразността и обосноваността на временното отстраняване от длъжност на Б. Д., извършено на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с воденото срещу него дисциплинарно производство, образувано със заповед № 8121 К-6196/09.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Въпросът за срока за временното отстраняване от длъжност на Б. Д. не е предмет на настоящето производство. Освен това в случая искането за преюдициално запитване не е свързано с тълкуване на чл. 31, чл. 41 и чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като не се твърди, че е налице несъответствие на визираните норми с националните, и без основният спор по делото да е свързан с цитираните текстове. Поради изложените съображения искането на жалбоподателя за преюдициално запитване е неотносимо към настоящия спор и следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора на ответника по касационната жалба се дължат разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00/сто/лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,