Определение № 3019 от 13.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4097/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Д. П. К., чрез адв. Д. П., за допълване в частта за разноските на решение № 76 от 20.07.2023 г., постановено по настоящото дело, с което е оставена без уважение молбата на Ц. А. Я. за отмяна на влязло в сила решение № 5135 от 22 ноември 2019 г., постановено по гр.д. № 14607/2018 г. по описа на Районен съд Варна (потвърдено с решение № 260581 от 29 септември 2020 г. по в.гр.д. № 470/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна, последното влязло в сила след постановяването на определение № 372 от 11 май 2021 г. по гр.д. № 557/2021 г. по описа на III г.о., ВКС). Молителката твърди, че в постановеното по делото решение липсва произнасяне по искането й за присъждане на разноски, което е отправила своевременно, като е представила и необходимите доказателства за направените разноски. Насрещната страна Ц. А. Я. дава становище за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Молбата е основателна. Правилата по чл. 78 ГПК за присъждане на разноски се прилагат и в извънинстанционното производството по Глава ХХІV на ГПК – „Отмяна на влезли в сила решения“. Доколкото постановеното в настоящото производство решение по чл. 307 ГПК е благоприятно за ответницата по молбата за отмяна, то същата има право на разноски за производството по отмяна. В отговора на молбата за отмяна същата е поискала да й бъдат присъдени разноски и е представила списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие от 30.01.2023 г., сключен между Д. К. и адв. Д. П., и доказателства за паричен превод по банковата сметка на адвоката на сумата от 1030 лв. Искането е своевременно направено и са представени доказателства за извършените разноски, поради което е основателно. Доколкото настоящият състав е пропуснал да се произнесе по разноските с решението, исканото допълване следва да се извърши. Следва да се посочи, че в отговора на молбата по чл. 248 ГПК се съдържат възражения, които са неотносими към въпроса за присъждането на разноски – част от тях повтарят оплакванията на страната, изложени в молбата за отмяна, относно спора между страните, а други представляват критика към работата на адв. Д. П.. По първата група възражения съдът се е произнесъл при извънинстанционния контрол на решението. От друга страна, изразеното недоволство на Я. от поведението на адвоката на насрещната страна не дава на съда никакво правно основание да откаже присъждането на поисканите разноски. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,