Определение от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10272/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Фератум България“ ЕООД срещу решение № 7204 от 12.08.2025 г. по адм. дело № 976/2025 г. на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на Х. С. Б., е отменен мълчалив отказ на администратора и обработващ лични данни „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да предостави копие от обработваните лични данни, заявени с искане от 17.03.2025г., потвърдено на 21.03.2025 г. и е задължен „Фератум България“ ЕООД да предостави на оспорващия документите, носители на неговите лични данни, в 7-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. В съдебно заседание на 22.01.2026 г., в пледоарията по същество, процесуалният представител на касационния жалбоподател „Фератум България“ ЕООД е заявил, че касационната жалба е основателна и освен това счита, че образуваното пред Съда на Европейския съюз дело № С-676/2025 г. е от значение за настоящия правен спор и следва да се изчака произнасянето на СЕС със съдебен акт по отправеното преюдициално запитване. Ответникът по касационната жалба Х. С. Б. не се е явил в съдебно заседание и не е изразил становище относно преюдициалния характер на образуваното пред СЕС дело № С-676/2025 г. Върховният административен съд, настоящия касационен състав, в хода по произнасяне по същество на делото, приема, че е налице основанието по чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК за спиране на производството по делото до приключване на производството по дело № С-676/2025 г. на СЕС, т. к. въпросите, предмет на преюдициалното запитване, са с обуславящо значение за изхода на настоящото дело. Налице е сходство между предмета на спора по делото и описаната в определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. на АС – Варна фактическа обстановка и изложените от съда фактически и правни съображения, мотивирали отправянето на преюдициално запитване. Въпросите до СЕС, формулирани в определението на АС – Варна по адм. дело № 1643/2025 г., са с оглед правото на заявителя да получи носителите на лични данни, обработвани и съхранявани от администратора на лични данни, включително след като е приключило активното им обработване и същите са предмет на обработка под формата на съхранение (архивиране) за целите на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Следва да се има предвид обаче, че съгласно член 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 независимо дали личните данни на заявителя са в процес на активна обработка или се съхраняват за определен период, след като са приключили облигационните отношения между страните, субектът на данни може да поиска от администратора информация за обработването на личните му данни, както и копие от личните му данни в процес на обработване. Спорен и по двете дела е въпросът в каква форма се дължи предоставянето на лични данни - достатъчно ли е извлечение от носителите на данни с информацията за личните данни на субекта, които се обработват от администратора, или последният следва да предостави носителите на данни в цялост, т.е. при изрично искане за това да предостави пълно копие от съответния договор, във връзка с който са били събрани и се обработват данните. В този контекст поставените въпроси в отправеното преюдициално запитване са относими за решаването на спора по настоящото дело. Релевантността им към изясняването на приложими и за настоящия казус разпоредби от правото на ЕС е несъмнена – член 8 от ХОПЕС, член 5, параграф 1, букви а), в) и г), член 12, параграфи 1 и 5, член 15, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Търсеното от СЕС тълкуване на тези разпоредби съобразно формулираните в определението на АС – Варна пет преюдициални въпроса засяга, наред с друго, границите на упражняване на правото на субекта на данни по член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 да получи информация за обработваните от администратора негови личните данни, съдържанието на правото на копие от личните данни, които са в процес на обработване, както и значението на достъпа до пълното копие от съответния носител на данните за упражняването на правото на достъп по смисъла на член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Действително подобен въпрос е бил предмет на решение по дело № С-307/22 и по дело № С-487/21 на СЕС, но в случая е поставен на различна плоскост (относно вида на обработване на данните), независимо че третира сходна проблематика. Поставените въпроси в преюдициалното запитване са относими към спорния предмет по делото, поради което и с оглед задължителния характер на решението на СЕС, производството по делото следва да се спре до произнасянето на СЕС с окончателен акт по дело № С-676/25. Предвид изложеното следва да се отмени определението, с което е даден ход по същество на делото и се спре касационното производство до приключване на дело № С-676/2025 г. на СЕС. Водим от горното и на чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,