Определение № 244 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 200/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. Р. Н. процесуален представител на ответницата по исковата молба М. В. Н. от [населено място] против разпореждане №106/12.01.2011 г. по гр.д. №321/2011 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о., за връщане на касационна жалба вх.№5975/13.12.2011 г., с която е обжалвано въззивно решение от №153/09.11.2011 г. по горепосоченото гражданско дело. Обстоятелствата по делото са следните: М. В. Н. е обжалвала с касационна жалба горепосоченото въззивно решение. С разпореждане №1744/15.12.2011 г. касационната жалба е оставена без движение и на касаторката е указано да представи платежен документ за внесена държавна такса в размер на 30 лева. С молба, вх.№6274/30.12.2011 г. процесуалният представител на касационната жалбоподателка е поискала удължаване на срока за внасяне на държавна такса, като с разпореждане №4/03.01.2012 г. съдът е продължил срока с една седмица. С обжалваното разпореждане апелативният съд е върнал касационната жалба, поради неизпълнение на указанията. По делото е постъпила молба, вх.№351/20.01.2012 г., към която е приложена операционна бележка за касов превод по жалба срещу въззивното решение, за сумата 30 лева. Срещу разпореждане №106/12.01.2012 г. е подадена частна жалба от процесуалния представител на касационната жалбоподателка с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Навежда се довод, че разпореждането на съда от 03.01.2012 г., с което е удължен срокът за представяне на платежен документ не е съобщено на жалбоподателката или на нейния процесуален представител. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и продължаване на съдопроизводството. Ответникът по частната жалба – Н. А. Н., посредством процесуалния си представител – адв. С. С., е депозирал отговор по чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид изложеното в отговора намира следното: Частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя и е основателна по следните съображения: Незаконосъобразно Варненският апелативен съд е приела, че указанията му за внасяне на държавна такса по касационната жалба не са изпълнение в срок. Действително искането на процесуалния представител на касаторката за удължаване срока за внасяне на държавна такса е уважено. Същата обаче не е била уведомена за това, поради което не може да се приеме, че не е спазила дадения й нов седмичен срок за внасяне на държавната такса. Поради това следва да се приеме, че указанията на указанията на въззивната инстанция са изпълнение в срок, обжалваното определение като неправилно следва да се отмени и делото върне на апелативния съд за продължаване на съдопроизводството по администриране на касационната жалба. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,