Определение № 115 от 06.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 86/2009 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на П. М. Г., действуващ като едноличен търговец с фирма “ М инженеринг – П. Г. “- гр. В. срещу определение № 326 от 14.11.2008г. по ч. гр. д. 658/08г. на Великотърновски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.390 ГПК, е потвърдено определение от 24.10.2008г. по гр.д. №805/08г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Е. “ М И. – П. Г. ” за допускане обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск, за недължимост на сумата 60900лв. по запис на заповед от 01.12.2007г., издаден от едноличния търговец в полза на Е. К. К.. О. съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Софийски апелативен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение