Определение № 192 от 09.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3371/2019 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. З. И. К. е подала молба вх.№ 32272 от 05.08.2019г. за отмяна на основание чл.303 т.1 ГПК на влязлото в сила решение на Русенския районен съд № 692 от 12.12.1995г. по гр.д.№ 4223/1995г. по допускане на делбата. Молителката твърди, че са налице новооткрити доказателства, от значение за решаване на делото като представя с молбата за отмяна: заповед № 3052 от 07.10.1991г. на председателя на ИК на ОНС [населено място] за отмяна на заповеди за отчуждаване № 2894 от 04.12.1989г., заповед от 14.12.1989г., заповед 3130 от 28.12.1989г., заповед № 193 от 12.01.1990г. и др.; декларация от З. И. К. от 12.11.2018г., постановление на Районна прокуратура [населено място] от 10.06.2019г., с което се отказва образуване на досъдебно производство по преписка вх.№ 1647/2019г. на основание чл. 24 ал.1 т.1 НПК. Ответникът Н. Ю. О. чрез процесуалния представител адв. М.Р. от АК Р. изразява становище в отговора по чл. 306 ал.3 ГПК, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като с представеното прокурорско постановление е прието, че не са събрани доказателства в подкрепа на твърдението на З. И. К. за отправяни закани и упражнена принуда спрямо него. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима като просрочена. Видно от данните по делото, решението на Русенския районен съд № 692 от 12.12.1995г. по гр.д.№ 4223/1995г., с което е допусната делба на дворно място в [населено място], имот пл.№ ..... кв. ....., заедно с построените в него къща, лятна кухня и дворна тоалетна не е обжалвано и е влязло в сила на 15.01. 1996г. при действието на ГПК /отм./. Според приетото в т.8 на ТР 7/2017г. на ВКС, ОСГК не е допустима молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК в сила от 1.03.2008 г., ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл пределният едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ от влизане в сила на решението. В случая този срок е изтекъл на 15.01.1997г., поради което подадената двадесет и две години по-късно молба за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Отделно от това следва да се посочи, че не е налице правен интерес за молителката да иска отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата, защото то не е неблагоприятно за нея – постановено е по нейна искова молба и определената й квота 12/24 ид.ч., съответства на тази, която тя е твърдяла, че притежава. При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени поисканите с отговора на молбата за отмяна разноски в размер на 300 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 26.02.2019г. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение