Определение № 4222 от 17.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3733/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. във вр. с чл. 254 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Д. Д. срещу Разпореждане № 2342 от 16.03.2026 г. по адм. д. № 567/2026 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлено искането му за прекратяване на неоснователни действия на служители на Общинско предприятие „Транспорт“ при Община Бургас за събиране на такси за почасово паркиране и принудително задържане на автомобили. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното разпореждане поради смесване на понятията влизане в сила и изпълняемост на определението за спиране на действието на нормативен акт. Излага аргументи, че определението за спиране на действието на нормативен акт има незабавен изпълнителен ефект по аргумент от чл. 233, ал. 1 АПК и не е необходимо да е влязло в сила, за да обвърже служителите на общинското предприятие. Иска отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на определение за прекратяване на процесните неоснователни действия. Процесуалният представител на Община Бургас изразява становище, че определението за спирането на действието на подзаконовия нормативен акт, съставляващ основание за извършването на процесните действия, не е влязло в сила, тъй като не е разгласено по начина, по който е разгласен нормативният акт, чието действие е спряно – чл. 190, ал. 2 АПК. Следователно действията са в съответствие с приложимия нормативен акт. Върховният административен съд приема, че частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Съдебното производство е образувано по искане на К. Д. Д. за прекратяване на неоснователни действия на служители на Общинско предприятие „Транспорт“ при Община Бургас за събиране на такси за почасово паркиране и принудително задържане на автомобили. За да отхвърли искането, първоинстанционният съд е взел предвид, че с Определение № 2059 от 06.03.2026 г. по адм. дело № 309/2026 г. на Административен съд – Бургас по искане на К. Д. Д. е спряно действието на точки 2.1.1, 2.1.2, 2.1.5, 2.1.9, 2.1.10, 2.2.1, 2.2.2, 2.2.5, 2.2.9, 2.2.10 и 2.2.11 от т. 2: „Кратковременно паркиране“ (изм. Протокол № 20/25.02.2025 г. от заседание на Общински съвет - Бургас) от Раздел ІV ОП „Транспорт“ от Приложение № 6 „Тарифа на цени на услуги и права по чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, предоставени от Община Бургас, чрез общински предприятия“ към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас. Това определение обаче не е влязло в сила към датата на подаване на искането и произнасянето на съда - 16.03.2026 г. След извършена служебна справка в ЕДИС съдът е установил, че все още за част от страните не е изтекъл 7-дневният срок за оспорването му, поради което искането по чл. 250 АПК е предсрочно депозирано. Според съда няма пречки след влизане в сила на Определение № 2059 от 06.03.2026 г. по адм. дело № 309/2026 г. на Административен съд – Бургас Д. да депозира ново искане по чл. 250 АПК. Съдът е приел, че към момента на подаване на искането процесните действия са осъществени по силата на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас, тъй като съдебният акт за спиране на действието на част от разпоредбите на наредбата все още не е влязъл в сила. Ето защо, тези действия са съобразени с цитираната наредба и се основават на нормативно установени задължения и правомощия. Разпореждането е правилно като краен резултат. Разпоредбата на чл. 250 АПК дава средство за защита на всеки, чиито права и законни интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице от администрацията, които не се основават на административен акт или на закона. Предмет на съдебното производство по чл. 250 АПК е установяване на фактическото действие, неговото основание и извършител. В настоящия случай съдът не е изяснил характера на процесните действия, дали същите в действителност са фактически, а е изложил само мотиви относно висящността на спора за спиране на действието на конкретни разпоредби от тарифата за цените на услугите за платено паркиране, на които се позовава искателят. Тези разпоредби са точки 2.1.1, 2.1.2, 2.1.5, 2.1.9, 2.1.10, 2.2.1, 2.2.2, 2.2.5, 2.2.9, 2.2.10 и 2.2.11 от т. 2: „Кратковременно паркиране“ (изм. Протокол № 20/25.02.2025 г. от заседание на Общински съвет - Бургас) от Раздел ІV ОП „Транспорт“ от Приложение № 6 „Тарифа на цени на услуги и права по чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, предоставени от Община Бургас, чрез общински предприятия“ от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас. Първо, тези разпоредби касаят цените на конкретни услуги за платено паркиране, предоставяни от общината. Спирането на тяхното действие не изключва възмездния характер на тези услуги. В чл. 99, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е предвидено, че в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. По отношение територията на Община Бургас границите на зони за платено и безплатно паркиране са определени в Наредбата за условията и реда за платено и безплатно паркиране и контролиран достъп на моторни превозни средства в определени зони на територията на Община Бургас. Второ, спорът относно спирането на действието на посочените от частния жалбоподател разпоредби е висящ. Характерна особеност на подзаконовите нормативни актове е, че се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие – чл. 75, ал. 1 АПК. В случая частният жалбоподател цели спирането именно на многократното правно действие на конкретни разпоредби от тарифата и то по отношение на неопределен и неограничен брой адресати. По този начин се дублира търсената от него защита по реда на чл. 250 АПК със защитата срещу действието на нормативния акт по реда на чл. 190 АПК, от която вече се е възползвал. Основателно ответникът се позовава на ал. 2 от чл. 190 АПК, която предвижда, че определението за спиране на действието на подзаконовия нормативен акт влиза в сила от деня на обнародването му. Тъй като в случая става въпрос за подзаконов нормативен акт, приет от общински съвет, определението влиза в сила от разгласяването му по начина, по който е разгласен самият нормативен акт. Това разгласяване е задължителен елемент, за да се приеме, че спирането обвързва адресатите на нормативния акт. Както беше посочено по-горе, те са неопределен и неограничен брой, поради което законодателят е закрепил в специална норма изискването за това разгласяване. Докато при индивидуалните административни актове по реда на чл. 166 АПК се спира допуснато по силата на закона или с разпореждане на административния орган предварителното изпълнение на акт, който не е влязъл в сила, то при подзаконовите нормативни актове по реда на чл. 190 АПК се спира действието на влязъл в сила нормативен акт. Абсолютна предпоставка за разгласяване на съдебния акт за спиране на действието на нормативния акт е изтичане на срока за обжалването му, а при подадена частна жалба – изчерпване на реда за обжалване (Определение от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 49/2013 г., V о., обн. „Държавен вестник“, бр. 30 от 26.03.2013 г.). С влизане в сила на определението се преклудира възможността за прилагане на оспорения подзаконов нормативен акт или негови разпоредби до приключване на спора с окончателен съдебен акт (в този смисъл „Административнопроцесуален кодекс – Систематичен коментар, проблеми на правоприлагането, анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, София, 2013 г., Действие на оспорването на подзаконовия нормативен акт, стр. 1255). Част от адресатите на процесната тарифа са и служителите на ОП „Транспорт“ при Община Бургас. Следователно преди влизането в сила на съдебния акт за спиране, за което законодателят предвижда, че става в деня на разгласяването му, адресатите на нормативния акт не са обвързани от това спиране. Трето, принудителното задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране, няма характер на фактическо действие, тъй като по своята същност представлява принудителна административна мярка, която се прилага с индивидуален административен акт на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. В случай, че конкретно лице е засегнато от такава мярка, то има право да я обжалва по общия ред за обжалване на индивидуалните административни актове. Именно в съдебното производство по обжалването й съдът ще извърши проверка на основанието за прилагането й, включително на дължимата цена за паркиране. В заключение съдът приема, че търсената защита от частния жалбоподател се свежда не до прекратяване на конкретни фактически действия, а до преустановяване на прилагането на нормативни разпоредби. Редът за упражняване на тази защита обаче е по чл. 190 АПК при висящо производство по оспорването им, а не по чл. 250 АПК. По горните съображения правилен е крайният извод на съда за неоснователност на искането и обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на Община Бургас следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение