Решение № 5549 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1048/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби от А. А. А., гражданин на Сирия, подадени съответно чрез адв. Лютфиева и чрез адв. Павлова, против решение № 38576 от 20.11.2025 г., постановено по адм. дело № 3548/2025 г. по описа на Административен съд- София – град (АССГ). В първата касационна жалба касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) и да върне преписката за произнасяне по молбата на А. А. А.. В касационната жалба са направени твърдения, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на молителя. Посочва се, че не се изследва обстоятелството относно местоживеенето му и региона на страната, в който евентуално ще бъде върнат и по-конкретно – областта, в която е живеел – Дейр Алзор, като се пояснява, че липсва каквото и да било изследване на възможността да се пътува до региона. Твърди се, че в нарушение на чл. 75, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) не са преценени всички относими факти относно държавата на произход на кандидата. Цитира се информация от Агенцията на ЕС по убежището от Федералната служба за миграция и бежанци на Германия и др., както и международен всекидневник, посочват се линкове към сайтове. Изложено е, че всеки който търси международна закрила трябва да получи индивидуална оценка на молбата си за убежище. Отбелязани са също така и насоките на Върховния комисар на ООН за бежанците от 16.12.2024 г. относно връщането в Сирийска арабска република, която отменя и заменя Съображенията за международна закрила на ВКБООН от март 2021 г. по отношение на хората, бягащи от Сирийската арабска република. Счита, че в Сирия, след падането на Башар Асар на цялата територия на страната се осъществяват сблъсъци между две/или повече въоръжени групи, при степен на насилие срещу цивилното население, вътрешна несигурност и хуманитарна криза достигащи такова ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в тази страна поради самия факт на присъствието си на тази територия се излага на реална опасност да претърпи сериозни заплахи, по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС. Намира, че съобразно актуалната информация за страната на произход на кандидата е дължим извод, че спрямо него е налице основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Сочи, че ситуацията в страната на произход на молителя отговаря на тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело С-285/12 г. Повторно излага доводи, че в съдебното решение никъде не е обсъден региона от който е търсещия закрила и дори той не се споменава. Във втората по делото жалба от касатора също се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са доводи, че възможностите за процесуална защита са били силно ограничени в първоинстанционното производство, както и, че не е обсъдено писмено доказателство представено от страната по делото. Цитирана е информация с данни от статия от онлайн издание с твърдения, че тя съдържа релевантни за делото факти, а именно принудителна военна служба в провинция Дейр Алзор. Касаторът възразява, че мотивите на решението са абсолютно бланкетни и обжалваното решение стъпва единствено върху представените едностранно от административния орган справки. Още веднъж е отбелязан страхът на лицето от принудителна военна служба в страната му на произход. Направен е довод, че акта е постановен при непълнота на доказателствата, както и, че съдът не е осъществил задълбочен анализ на релевантните обстоятелства. Изложено е общо твърдение, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Редовно призован за датата на съдебно заседание, А. А. А. се явява лично и чрез назначения му преводач заявява, че има стар проблем между неговата фамилия и друга фамилия, че го търсят и, че тази фамилия в момента е в управляващата власт и използва това, за да реши проблема. За него се явяват адв. Т. Люфтиева и адв. Д. Павлова, надлежно упълномощени, като в проведеното открито заседание изразяват становище по същество с развити в него доводи за основателност на касационните жалби и неправилност на обжалвания съдебен акт. Подкрепят казаното в съдебното заседание от повереника си. Ответникът- председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва жалбите, твърди неоснователност на същите, съответно - правилност на обжалваното с тях съдебно решение. В проведеното открито съдебно заседание прилага справка с вх. № МД-02-103 от 13.03.2026 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците, справка с вх. № МД-02-132 от 02.04.2026 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на А. А. А., гражданин на Сирия, срещу решение № 2093 от 28.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е установил от фактическа страна, че А. А. А. е напуснал страната си заради войната, влошената обща обстановка и наличието на много групировки, които искали да присъединят младите мъже да се сражават за тях. Кандидатът за закрила споделя, че няма сигурност в Сирия, и че няма право на глас. Добавя, че друга причина да напусне страната си е, че загива мирното население, а той е млад мъж и иска да живее както другите млади хора. Уточнява, че живота в Сирия е труден, защото не можеш да се движиш свободно и да изразяваш мнението си. Пояснява, че в Сирия са останали да живеят майка му, баща му, десет сестри и седем братя. Допълва, че икономическото му положение не е лошо в Сирия, но иска да живее като другите млади момчета. В заключение чуждият гражданин заявява, че е общ работник. За себе си молителят споделя, че е учил до 8 клас. Декларира, че не е служил и не е получавал призовка, като изразява опасения, че може да го вземат в казармата. Търсещият международна закрила декларира, че не е имал проблеми основани на етническата му принадлежност и изповяданата от него религия в страната му по произход. Разказва, че не е имал проблеми с официалните власти и полицията в Сирия. Твърди, че никога не е бил задържан, арестуван, съден или осъждан. Декларира, че не е заплашван лично и никога не му е оказвано физическо и/или психическо насилие в държавата му на произход. От интервюто става ясно, че е роден на [дата] и е живял в различни населени места, но все в района Деир Алзор, с етническа принадлежност – [етническа принадлежност], религия – [вероизповедание], семейно положение - неженен. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на производство пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на А. А. А. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество- нито той, нито неговите близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на А. А. А. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход- Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, административният съд се е позовал на разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО /Директивата/, приповтаряща разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, както и на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на тях и по – конкретно на справка от 30.09.2025 г., съдът е обосновал извод, че на 5 септември 2025 г. е създаден Сирийски фонд за развитие, финансиран главно от дарения, който има за цел да подпомага районите, най-засегнати от конфликта, а именно Идлиб, Алепо, Дейр Алзор, Хомс и провинция Дамаск. Според бюлетина на ВКБООН от 26 септември 2025 г. за периода от 8 декември 2024 г. до 26 септември 2025 г. 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседните страни, а 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна Сирия като Алепо, Идлиб, Дамаск и Хама. Подкрепата от страна на ВКБООН на властите и завърналите се в страната сирийци продължава в рамките на финансирания от ЕС проект FRIT VolRep. Справките представени пред съда сочат на инцидентни сблъсъци между SDF и правителствените военни сили в област Дейр Алзор към настоящия момент. Но съдът е направил извод и е приел, че районите в провинция Дейр Алзор, както и самият град Дейр Алзор, който е под контрола на временното правителство, не се характеризират с безогледно насилие в резултат на вътрешен военен конфликт, което е на такова високо ниво, че цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства поради самото си присъствие там, нито че територията на цялата страна е обхваната от такъв вътрешен конфликт. В потвърждение на този извод, съдът посочва, че броят на завърналите се бежанци в Сирия според бюлетин на ВКБООН до 26 септември 2025 г. - 1 027 887, както и броят на вътрешно разселените лица, които са се завърнали по домовете си - 1 863 863. Разселените и завръщащите се в Сирия лица са подкрепяни от ВКБООН и неговите партньори с нехранителни и хранителни продукти и вода, както и със специални зимни комплекти. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, подробно анализирани от него, е приел, че по отношение на молителя не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ- изнесените от А. А. А. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. От проведеното интервю става ясно, че чужденецът е напуснал свободно и доброволно Сирия и не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на него не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Основателно съдът е приел, че наведените от молителя причини да не желае да се завърне в Сирия и доколкото е преминало нелегално границата между България и Турция, са сигурността в страната поради военните действия, и защото иска да живее като другите млади хора, не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ и по - скоро са от личен и икономически характер, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са и изводите на АС-София - град за това, че не са налице и материалноправните предпоставки за уважаване молбата на А. А. А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационните жалби и в проведеното открито съдебно заседание от служебните защитници становища по същество с доводи за неправилност на съдебното решение поради повърхностно разглеждане на цялата налична информация за ситуацията в Сирия, довело от своя страна и до постановяване на решението в противоречие с материалноправния закон, доколкото актуалното положение в Сирия налагало извод за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС / голям състав / от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието" въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито / доразширено относно субектите, участващи в този конфликт/ в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт / бил той международен или вътрешен /безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно – за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non- refoulement" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция (остава там около 12-14 дни, както сам твърди), където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на молителя. Данните за обществено-политическото и икономическо положение в Сирия се установяват не само от цитираните в първоинстанционното съдебно решение справки от МД-02-20 от 14.01.2025 г., МД-02-398 от 21.07.2025 г. и МД-02-374 от 03.07.2025 г. и МД-02-572 от 20.10.2025 г., но те се потвърждават и осъвременяват и от приложените в настоящето производство нови, допълнителни и актуални справки с вх. № МД-02-103 от 13.03.2026 г. и справка с вх. № МД-02-132 от 02.04.2026 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците. Както и първоинстанционният съд правилно е приел в решението си те са официални свидетелстващи документи и обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях. При постановяване на административния си акт, решаващият орган е изяснил, установил, разгледал и изследвал конкретните обстоятелства и факти касаещи личното положение на молителя, неговата индивидуална бежанска история, както и актуалната и реална обстановка в страната му на произход. Като установената и описана от административния орган фактическа обстановка се потвърждава както от проведеното интервю и разказаната от молителя история, но и от другите събрани и приобщени в производството доказателства. Изложените в тях данни и направените от органа изводи си кореспондират и са непротиворечиви. Неоснователни са и твърденията на касатора, че съдът не е изследвал обстоятелството относно местоживеенето му и региона на страната, в който евентуално ще бъде върнат и по-конкретно – областта, в която е живеел – Дейр Алзор. Противно на твърдяното е видно и се установява, че в оспорения съдебен акт, съдът изрично и конкретно е изложил мотиви отнасящи се точно до населеното място Дейр Алзор. Като е посочено, че пред съда е представена справка с вх. № МД-02-374 от 03.07.2025 г., която е конкретно за състоянието на сигурността в цитираната провинцията. В решението са изложени изрични мотиви за създадения Сирийски фонд за развитие, финансиран главно от дарения, който има за цел да подпомага районите, най-засегнати от конфликта, а именно Идлиб, Алепо, Дейр Алзор, Хомс и провинция Дамаск. Според бюлетина на ВКБООН от 26 септември 2025 г. за периода от 8 декември 2024 г. до 26 септември 2025 г. 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседните страни, а 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна Сирия като Алепо, Идлиб, Дейр Алзор и Хама. От което може да се направи обоснован извод за промяна и подобрение в обществено -икономическото и политическото положение в Сирия и по- конкретно в региона Дей Алзор. Тези изводи на съда по съществото се потвърждават и припокриват с данните съдържащи се в представените пред настоящата касационна инстанция нови и актуални справки за обстановката в страната на произход на молителя. Както и от обстоятелството, че там живее неговото семейство, майка му, баща му, десет сестри и седем братя. Относно възраженията касаещи насоките на Върховния комисар на ООН за бежанците от 16.12.2024 г. относно връщането в Сирийска арабска република, която отменя и заменя Съображенията за международна закрила на ВКБООН от март 2021 г. по отношение на хората, бягащи от Сирийската арабска република. Видно от мотивите на постановеното решение е, че в тях, съдебният състав изрично е разгледал и се е позовал на бюлетина на ВКБООН към 26 септември 2025 г. според който около 1027887 души са се завърналите бежанци в Сирия. В допълнение близо 1863863 души, които дотогава са разселени в Сирия, се завръщат по домовете си. От което следва, че съдът е ползвал информация и данни, който са по- нови и по-актуални от цитираните в жалбата и който с по- голяма точност и достоверност отразяват съвременната, сегашна и действителна обстановка в Сирия. Във връзка с изложението в жалбата, че всеки който търси международна закрила трябва да получи индивидуална оценка на молбата си за убежище следва да се посочи, че търсещото закрила лице А. А. А. е получило точна такава оценка. Тя се отнася само и единствено за него самия и неговият живот, касае фактите и обстоятелствата от неговата бежанска история, такава каквато той сам е разказал и каквато е установена от административния орган и засяга неговото лично самостоятелно индивидуално положение. Относно позоваването в жалбата на информация от Агенцията на ЕС по убежището от Федералната служба за миграция и бежанци на Германия и др, както и международен всекидневник и на линкове към сайтове трябва да се отбележи, че тя не следва да се вземе предвид. И административният орган и решаващата съдебна инстанция се позовават на данни от официални свидетелстващи документи, както по- горе вече беше разяснено, а не на информация от неназовани международни всекидневници и сайтове, за която не се знае за кой период е, от къде е, дали не е представена изопачено и манипулирано, дали въобще е достоверна и вярна. Неоснователни са доводите, че възможностите за процесуална защита на касатора са били силно ограничени в първоинстанционното производство, както и, че не е обсъдено писмено доказателство представено от страната по делото. Напротив съдът го е разгледал, допуснал е то да бъде прието и преведено в откритото съдебно заседание провело се на 27.10.2025 г. от назначения по делото преводач, но изложените в него данни са оборени и опровергани от приетите по делото официални свидетелстващи документи и тяхната безспорна доказателствена сила. Видно е от протокола на съдебното заседание, че на него е било допуснато молителят да доведе свидетел, който да бъде разпитан, но има отказ от допуснатия свидетел поради обстоятелството, че той е загубил правото си на пребиваване. Причината поради която не се е осъществил разпита не може да се вмени във вина и отговорност на съда, а разпита не се реализира поради независещи от него причини. Каквото е било в правомощията на съдебния състав, за да се даде възможност на лицето за процесуална защита е направено в пълен обем, на А. А. А. е дадена възможност да доведе свидетел, преведено и прието е и представеното писмено доказателство. Във връзка с опасенията и страхът на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, следва да се уточни, че те не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства и са бланкетни. Самият той посочва, че не е търсен и призоваван за отбиване на редовна военна служба към редовната армия, а изложените от него твърдения са само предположения, че в бъдеще евентуално има вероятност и може да бъде потърсен. Противно на твърдяното от представените справки се установява, че новата власт обявява повсеместна военна амнистия. Отбиването на редовна военна служба е негово задължение, като гражданин и не е основание и повод за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. В проведеното пред настоящата касационна инстанция открито съдебно заседание, А. А. заявява, че има стар проблем между неговата фамилия и друга фамилия, че го търсят и, че тази фамилия в момента е в управляващата власт и използва това, за да реши проблема. Тази информация е много обща от нея не става ясно, коя е тази фамилия, тя не е назована с име, не е индивидуализирана по никакъв начин, не се разбира каква е фамилията, колко са членовете и кой от тях точно го заплашват, какви точно са във властта и какви са техните правомощия и влияние. Не се изяснява и защо го търсят, не става ясно какъв е проблемът между тях, не се установява от какво естество е този проблем, колко е сериозен. Възраженията освен, че са неясни и неконкретни те са абсолютно голословни и не подкрепени от каквито и да е други доказателства. Може да се направи обоснован извод, че касаят междуличностни отношения, които нямат не влияят и променят бежанската история на молителя. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,