Определение № 2919 от 20.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1584/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на В. Ж. Д., чрез пълномощника си, срещу определение № 3858 от 09.12.2024 г. по адм. дело № 810/2024 г. на Административен съд – Стара Загора. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му, като се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – „Фератум България“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното определение е правилно и иска да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение АС – Стара Загора е оставил без разглеждане жалбата на В. Ж. Д. срещу мълчалив отказ на „Фератум България“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, за предоставяне на информация за обработвани негови лични данни по подадено искане по електронен път на 13.08.2024 г. като недопустима и е прекратил производството по делото. Съдът е установил от фактическа страна, че на 13.08.2024 г. В. Ж. Д., чрез пълномощника си адвокат М. Мавров, е изпратил по електронна поща молба/искане до "Фератум България" ЕООД, на основание член 15 и член 20 от Регламент (ЕС)2016/679, да му бъде предоставена информация дали личните му данни са обработвани от дружеството, както и целите за обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са в процес на обработване, за периода от 13.08.2019 г. до 13.08.2019 г., при предоставяне на сключените договори за заем между страните. Искането е подписано с КЕП от адвокат Мавров, в качеството на пълномощник на оспорващия и е изпратено на електронен адрес •••@•••. Съдът е констатирал, че на официалната интернет страница на „Фератум България“ ЕООД (https://process.ferratum.bg) е публикувана Политика на поверителност (Принципи на Ferratum за обработка на лични данни на своите клиенти) и е посочен официален електронен адрес на дружеството info@ferratum.bg. В Политиката за поверителност е посочено, ако субектът на данни счита, че правата му във връзка със събирането, обработването и съхраняването на лични данни са нарушени, има право да подаде жалба до длъжностно лице по защита на данни на електронен адрес - •••@•••. Запознаването с принципите за обработване на лични данни е условие за отпускане на кредит на лицето. Към отговора на жалбата дружеството е представило формуляр с лични данни на жалбоподателя, в който се съдържа информация във връзка с правилата за обработване на лични данни на потребителите и за електронните адреси, на които могат да се свържат с администратора на лични данни. При тези фактически установявания съдът правилно и обосновано е приел, че жалбата е недопустима поради липса на формиран мълчалив отказ, който може да бъде предмет на съдебен контрол. Съгласно чл. 37б, ал. 1 и 2 от Закона за защита на личните данни, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В чл. 10, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги е предвидено, че електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. В съответствие с данните по делото и приложимата нормативна уредба съдът е достигнал до извод, че искането на жалбоподателя не е изпратено, респ. не е пристигнало в информационната система на „Фератум България“ ЕООД. При това положение за администратора на лични данни не е възникнало задължение да се произнесе по заявлението на оспорващия и следователно не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Неоснователни са доводите в частната жалба, че искането на В. Д. е изпратено на електронен адрес, на който пълномощникът на жалбоподателя е кореспондирал по други казуси с представители на дружеството. Тези обстоятелства са обсъдени в обжалваното определение и съдът аргументирано е приел, че не налагат различни правни изводи относно липсата на надлежно сезиране на администратора на лични данни. Предвидената хипотеза в чл. 10, ал. 1, изр. 2-ро ЗЕДЕУУ, според която, ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило, не намира приложение в настоящия казус. По смисъла на § 1, т. 41 ДР на Закона за електронно управление, информационна система е приложение, услуга, актив на информационните технологии или всеки друг компонент, обработващ информация, а съгласно т. 23 на § 1 ДР на ЗЕУ, електронен адрес е идентифицируема чрез общоприет стандарт информационна система за получаване на електронни изявления. Ответното дружество е предвидило нарочен електронен адрес за кореспонденция във връзка с обработването на лични данни на потребителите и е обявило електронен адрес на интернет страницата си, на които оспорващият е имал възможност да изпрати заявлението си. Изпращането на заявлението на различен електронен адрес от посочения от адресата не е редовно постъпило в информационната система на адресата и съответно не е породило задължение за администратора на данни да се произнесе по искането по чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД. Ето защо касационната инстанция намира за правилни и обосновани фактическите и правни съображения на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата поради липса на годен за оспорване административен акт. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. В писмения отговор по частната жалба ответникът е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, но не са представени доказателства в тази насока, поради което такива не присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,