Определение № 251 от 29.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 1380/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.2 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Й. Г. против разпореждане № 233/ 26.02.2018 г. по ч.т.д.№ 28/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната частната касационна жалба на същата страна против определение № 25/23.01.2018 г. по ч.т.д.№ 28 / 2018 г. на същия съд.Жалбоподателят оспорва допустимостта, в евентуалност правилността на разпореждането, с формални доводи за нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Позовава се на паралелно подадена до Пловдивски апелативен съд жалба „срещу издадената обезпечителна заповед и вписването на възбрана, по силата на същата„, която прилага. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ производството по частната касационна жалба на същата страна, съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: С определение № 166 по т.д.№ 59/2015 г. на Хасковски окръжен съд е допуснато обезпечение на бъдещ иск на [фирма] срещу Т. Г. ,чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти на същия, срещу парична гаранция, вносима от молителя, в размер на 4 000 лева. По искане на молителя, с последващо определение № 321 / 17.10.2016 г. допуснатото обезпечение е отменено, който акт е влязъл в сила на 28.10.2016 г., а с определение № 281/24.07.2017 г. е освободена и внесената парична гаранция. Последващо е подадена „жалба„ от Т. Г. – вх.№ 2393/16.03.2018 г. / приложената към настоящата частна жалба/, по която, квалифицирайки я като молба по чл.402 ГПК, се е произнесъл асковски окръжен съд, оставяйки я без разглеждане, поради липса на правен интерес, предвид предходно постановената отмяна на допуснатото обезпечение / разпореждане № 193 / 21.03.2018 г- по т.д.№ 59/ 2015 г. на Хасковски окръжен съд. Т. Г. е подал частна жалба срещу определение № 281/24.07.2017 г. на Хасковски окръжен съд, с което е била освободена внесената от [фирма] парична гаранция.С разпореждане № 641 / 17.08.2017 г. на същия съд, частната жалба, като нередовна е оставена без движение, с указание за отстраняване на нередовностите, а с последващо разпореждане № 828 / 23.10.2017 г., предвид неотстраняването им – върната .Т. Г. е обжалвал разпореждане № 828 / 23.10.2017 г. / жалба, титулувана „ молба „ вх. № 10072 / 02.11.2017 г. /, която поради неотстраняване нередовности също е върната с определение № 936/27.11.2017 г. на Хасковски окръжен съд. Същото е обжалвано / частна жалба вх.№ 11 526/14.12.2017 г. / и с определение № 25/23.01.2018 г. по ч.т.д.№ 28 / 2018 г. на Пловдивски апелативен съд – потвърдено. Срещу определение № 25/23.01.2018 г. на Пловдивски апелативен съд е постъпила частна касационна жалба от Т. Г.,оставена без движение за отстраняване на нередовности / разпореждане № 167/08.02.2018 г./ - внасяне на държавна такса за обжалването, представяне на изложение по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, за обосноваване основание за допускане на касационното обжалване и на изложение на касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Изложения не са постъпили, а междувременно подадената от жалбоподателя молба по чл.63 ГПК – за продължаване срока за отстраняване на нередовностите – е оставена без уважение / разпореждане № 207 от 22.02.2018 г. /. Срещу определението по чл.63 ГПК не е подавана частна жалба. С разпореждане № 233 / 26.02.2018 г. е върната частната касационна жалба на страната против определение № 25/23.01.2018 г. по ч.т.д.№ 28/2018 г. на Пловдивски апелативен съд. Настоящата частна жалба против разпореждане № 233 / 26.02.2018 г. на Пловдивски апелативен съд не съдържа конкретни доводи за неправилност, като не се констатира и основание за процесуална недопустимост на атакуваното разпореждане. Няма данни изисканото от въззивния съд изложение в обосноваване на основание за допускане на касационното обжалване - по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК - да е представено по делото, при това в указания от съда срок. Приложената към настоящата друга „жалба„ на Т. Г. е идентична на тази с вх.№ 2393/16.03.2018 г., която първоинстанционният съд, квалифицирайки я като молба по чл.402 ГПК, е оставил без разглеждане, поради липса на правен интерес, предвид предходно постановената отмяна на допуснатото обезпечение / разпореждане № 193/21.03.2018 г- по т.д.№ 59/ 2015 г. на Хасковски окръжен съд/. Напълно неясно е позоваването на жалбоподателя на същата, като довод, в оспорване правилността на изводите на въззивния съд – за констатирани нередовности на частната жалба на Т. Г. срещу определение № 25/23.01.2018 г. по ч.т.д.№ 28/2018 г. на Пловдивски апелативен съд и тяхното неотстраняване в указания за това срок. Предвид горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение