Определение № 3721 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4798/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. С определение № 50011/16.05.2023 г. по ч. гр. д. № 3278/2022 г. на ВКС, II-ро г.о., е върната частна жалба с вх. № 502088 от 11.04.2023 г. (с пощ. клеймо 10.04.2023 г.), подадена от В. З. Т. срещу определение № 50003 от 10.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3278/2022 г. на ВКС, ІІ г. о. Съставът на ВКС е приел, че с определение № 50003 от 10.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3278/2022 г. се е произнесъл по същество по посочената по-горе частна жалба на В. Т., като е потвърдил атакуваното определение № 262 от 04.07.2022 г. на АС – [населено място], с което е оставена без разглеждане нейна частна жалба против определение № 604 от 08.03.2022 г. по в. гр. д. № 403/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив. С акта на ОС – Пловдив е прекратено производството по в. гр. д. № 403/2022 г. като преждевременно образувано, като е постановено връщане на делото на РС-Пловдив за произнасяне по заявена в производство за съдебна делба претенция по сметки след надлежното й привеждане в съответствие с изискванията за редовност на искова молба, като е посочено, че делото ще следва отново да постъпи в ОС – Пловдив за разглеждане на въззивната жалба на В. Т. срещу решение № 262488 от 10.11.2021 г. на РС - Пловдив (с което на основание чл.348 ГПК е постановено изнасяне на публична продан на делбения имот) след приключване на производството по претенцията по чл.346 ГПК пред първата инстанция. Прието е, че съставът на ВКС е изложил мотиви, че постановеното от ОС – Пловдив определение № 604 от 08.03.2022 г. не попада в приложното поле както на чл.274, ал.2, т.1 ГПК (тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото), така и на чл.274, ал.1, т.2 ГПК (тъй като законът не предвижда възможност да се подаде частна жалба срещу акт, който по своя характер е по движението на делото), поради което подадената от В. Т. частна жалба с вх. № 9730 от 12.04.2022 г. против определение № 604 от 08.03.2022 г. по в. гр. д. № 403/2022 г. по описа на ОС-Пловдив е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане с обжалваното пред ВКС определение № 262 от 04.07.2022 г. по в. ч. гр. д. № 270/2022 г. на АС- Пловдив. Указано е, че актът на ВКС ( определение № 50003 от 10.02.2023 г. ) е окончателен, т. е. – не подлежи на обжалване, поради което и по аргумент за противното от чл.7, ал.2 ГПК преписи от него не подлежат на връчване на страните по делото. Независимо от така даденото указание, по делото е постъпила частна жалба с вх. № 502088 от 11.04.2023 г. (с пощ. клеймо 10.04.2023 г.), с която В. Т. обжалва и моли да бъде отменено определение № 50003 от 10.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3278/2022 г. на ВКС, ІІ г. о. Така подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде върната. Прието е, че на основание чл.274, ал.2, изр.2, вр. ал.1 ГПК на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд подлежат тези определения, постановени от състав на същия съд, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото или за които изрично е предвидена такава възможност. Обжалваното определение на ВКС, ІІ г. о., не попада в нито една от тези две групи актове. С него не е преградено развитието на производството по частната жалба срещу определение № 262 от 04.07.2022 г. по в. ч. гр. д. № 270/2022 г. на Апелативен съд-Пловдив, тъй като същата е разгледана по същество и е намерена за неоснователна. За произнесените на това основание актове законът не предвижда упражняването на по-нататъшен инстанционен контрол, поради което те влизат в сила от датата на обявяването им. Частна жалба срещу определението на ВКС, II-ро г.о. е подадена от В. З. Т.. Жалбоподателката счита, че предходният тричленен състав на ВКС е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като призовката с обжалваното определение № 50011/16.05.2023 г. по ч. гр. д. № 3278/2022 г. на ВКС, II-ро г.о., била връчена не лично на нея, а на неупълномощено лице – адв. Д. П., чрез негов сътрудник адв.Светлана С.. Адвокат П. бил упълномощен само за приподписване на предходна частна жалба, а адв. С. нямала никакви законни права да получава книжа, адресирани до жалбоподателката. Поради това незаконно действие на ВКС жалбоподателката не могла да обжалва връщането на делото на Пловдивския районен съд на дата 06.07.2023 г. На следващо място жалбоподателката счита, че предходният състав на ВКС не вникнал в същността на казуса. Неправилно ВКС приел, че определение № 604 от 08.03.2022 г. на АС-Пловдив не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото. В действителност след това определение делото било в застой от 15.03.22 г. Месеци наред нямало разпореждане на съдията-докладчик при IV-ти гр. състав на РС-Пловдив за движение по делото, а след м. февруари 2023 г. то два пъти се отлагало за по три месеца. След като според ВКС неговото определение № 50003 от 10.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3278/2022 г. е окончателно, то тогава на какво основание ПОС е отменил определение 412/17.02.2022 г., за което е постановено, че е окончателно. На какво основание ВКС приел, че определение № 262 от 04.07.2022 г. на АС- Пловдив и определение № 604 от 08.03.2022 г. по в. гр. д. № 403/2022 г. на ОС – Пловдив са законосъобразни, с което не й дал право да ги обжалва, въпреки че те били постановени в нарушение на закона. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, срещу преграждащо определение на предходен тричленен състав на ВКС, което подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Настоящият състав приема, че спрямо датата на узнаване от В. Т. на определение № 50011/16.05.2023 г. по ч. гр. д. № 3278/2022 г. на ВКС, II-ро г.о., подадената от нея частна жалба срещу него е в срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на проверка по настоящото дело е единствено законосъобразността на извода на предходния тричленен състав на ВКС, че определението му № 50003 от 10.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3278/2022 г. не подлежи на обжалване и подадената срещу него частна жалба с вх. № 502088 от 11.04.2023 г. (с пощ. клеймо 10.04.2023 г.) на В. З. Т. е недопустима и подлежи на връщане. Настоящият състав на ВКС, I-во г.о., счита този извод за правилен. Определение № 50003 от 10.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3278/2022 г. на ВКС, II-ро г.о. не подлежи на обжалване и съответно – не може друг състав на ВКС да проверява неговата законосъобразност. Въпросното определение попада в приложното поле на чл.274, ал.2, изр. 1, предл.1 ГПК, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с него се потвърждава преграждащо определение на апелативен съд. Този тип актове на ВКС не подлежат на обжалване пред друг тричленен състав. Пред друг тричленен състав подлежат на обжалване само онези определения на ВКС, които са в обхвата на чл.274, ал.1 ГПК, т. е. самите те са преграждащи или законът предвижда изрично обжалването им. Определение № 50003 от 10.02.2023 г. по ч. гр. д. № 3278/2022 г. на ВКС, II-ро г.о. не попада в тази категория. Затова правилно предходният тричленен състав на ВКС е върнал частната жалба срещу този свой акт. По тази причина определението му следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,