Определение № 4333 от 06.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4356/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.2268/12.09.22 по ч.г.д.№.2317/22 на АС София, ГО, 2с., частната жалба, подадена от А. И. Х. срещу разпореждане от 30.06.21 по г.д.№.9071/20 на СГС, Іс, - с което е върната нейна частна жалба вх.№.283165/23.02.21, е оставена без разглеждане като недопустима. Постъпила е частна жалба от А. И. Х., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение е прието, че частната жалба е просрочена, тъй като е подадена извън предвидения 7-дневен срок за обжалване – постъпила е в съда на 11.07.22, а страната е била уведомена за атакувания с нея акт на 19.10.21; на последната дата първоинстанционният съд напълно законосъобразно е намерил, че А. Х. е редовно призована, тъй като в продължение на повече от месец не е била намерена на адреса и е приложена разпоредбата на чл.41 ал.2 ГПК. Съгласно чл.41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес /ал.1/; при неизпълнение на това задължението, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени /ал.2/. За да се приложи разпоредбата на чл.41 ал.2 ГПК, длъжностното лице-призовкар следва да удостовери не само, че страната не може да бъде намерена на адреса, който е посочила по делото или на който поне веднъж й е било връчено съобщение, но и че в продължение на повече от месец отсъства от адреса или е напуснала същия. Нормата не може да се тълкува разширително и да се прилага за случаи, при които страната не е напуснала адреса, продължава да живее на същия, но не е намерена от призовкаря. Простото ненамиране на адресата и ненамирането на лице, което да получи съобщението вместо него или да даде сведения за него, без да е удостоверено от връчителя, че адресатът отсъства или е напуснал адреса преди повече от един месец, не е основание за прилагане на призовката и съобщението по реда на чл.41 ал.2 ГПК и считането им за връчени. Фикцията на чл.41 ал.2 ГПК може да се приложи само при надлежно удостоверяване на факта на отсъствие от адреса за повече от един месец /в този смисъл опр.№.22/12.02.21 по ч.г.д.№.352/21, І ГО, опр.№. 113/10.07.20 по ч.г.д.№.1438/20, опр.№.22/12.02.21 по ч.г.д. №.352/21, І ГО, опр.№.60090/29.06.21 по ч.г.д.№.1807/21, I ГО и др./. В разглеждания случай върху изпратеното до А.Х. съобщение връчителят не е удостоверил, че тя е напуснала адреса за повече от един месец /отразено е, че същият е посещаван многократно-на 10.07.21, 28.07.21, 1.09.21, но призовкарят не намира такова лице, както и съседи, като същевременно за обжалваното пред настоящата инстанция определение страната е призована лично на същия адрес/. При тези обстоятелства нормата на чл.41 ал.2 ГПК е била неприложима и жалбоподателката не е била уведомена надлежно за разпореждането от 30.06.21, респективно подадената срещу него частна жалба не е била просрочена. Определението, с което е била оставена без разглеждане като такава, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,