Определение № 302 от 05.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 2886/2017 г.

Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по подадена молба от [фирма], [населено място] за отмяна на постановление за възлагане от 16.02.2015г. на недвижим имот, представляващ УПИ III-845, находящ се в [населено място],[жк]с площ от 3 729 кв.м. и постановление за възлагане от 16.02.2015г. на недвижим имот, представляващ УПИ I-845, находящ се в [населено място],[жк]с площ от 3 319 кв.м. по изпълнително дело № 20128440404091 по описа на ЧСИ С. Я.. В молбата се посочва, че за изготвените възлагателни постановления молителят е узнал, след като на 26.07.2017г. е извършил справка в Имотния регистър и е установил вписване на актовете на 14.01.2016г. До този момент на дружеството, което твърди, че се легитимира като владелец на двата възложени недвижими имота въз основа на договор за наем, сключен с техния собственик – [фирма], не е било съобщавано нито от ЧСИ, нито от собственика-наемодател за извършената публична пордан. Навежда доводи, че ЧСИ не е извършвал и въвод във владение на купувача въз основа на публичната продан. Същевременно като наемател молителят е извършил разходи за наетите имоти. Счита, че след като не е бил уведомен за образуваното изпълнително производство е бил лишен от право да участва в него в качеството си на заинтересована страна, съответно с право да обжалва постановленията за възлагане при призоваване за открито съдебно заседание на осн. чл.437, ал.2 ГПК. Намира, че публичната продан е започнала при необосновано ниска начална цена, поради което и наддаването при публичната продан не е било надлежно проведено. Иска се отмяна на двете постановления за възлагане. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] – взискател по изпълнителното дело, оспорва допустимостта и основателността й. Ответникът по молбата за отмяна [фирма]- длъжник по изпълнителното дело, в писмен отговор счита молбата за основателна. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Изпълнително дело № 20128440404091 по описа на ЧСИ С. Я. с рег.№ 844 и район на действие СГС е било образувано по искане на взискателя [фирма] за събиране на вземанията му от длъжника [фирма]. Безспорно е, че изпълнението е било насочено върху недвижими имоти на длъжника, идентични с възложените с двете постановления за възлагане от 16.02.2015г. по изп. дело № 20128440404091 по описа на ЧСИ С. Я.. За купувач в публичната продан и за двата имота е обявен взискателят. При извършване на проверка по чл.307, ал.1 ГПК по допустимостта на молбата по чл.303, ал.1, т.5 ГПК настоящият състав на ВКС счита следното: В чл.303, ал.1 ГПК са изброени лимитивно основанията за отмяна. За да се допусне произнасяне по основателността на соченото основание за отмяна, ВКС като съд по отмяната следва да е сезиран от лице, което има това право. Законът поставя като предпоставка за упражняване на правото на отмяна, условието молбата да е подадена от лице, което има качеството на заинтересована страна - т.е. това е лице, чиито интереси са засегнати пряко от постановения съдебен акт и има качеството на надлежна страна – т.е това е носителят на защитимото материално право и лицето, спрямо което е насочена защитата. Заинтересованата страна според уредбата на ГПК на първо място е страната по делото, засегната от обвързващата сила на пресъдено нещо на съдебното решение, изпълнителна му сила или конститутивно действие, включително и универсалните правоприемници- наследниците по закон и завещание по см. на чл. 16 ал.1 ЗН. По реда на чл. 303 и сл. ГПК не може да се търси защита на чужди права - т.е. на друга страна, която е участвала по делото или на лице, което не е било участник в процеса, но е следвало да участва, което лице има самостоятелен път на защита. В случая молителят обосновава надлежната си процесуална легитимация от качеството си на наемател по договор за наем на недвижимите имоти, спрямо които е било осъществено принудително изпълнение за събиране на вземане на взискателя срещу длъжника-наемодател. Наемателят в тази хипотеза не е участник в изпълнителното производство. Той не е взискател, длъжник или техен универсален или частен правоприемник, поръчител или солидарен съдлъжник, който е платил дълга на длъжника, трето лице дало своя вещ в залог или учредило ипотека върху свой недвижим имот за дълг на длъжника, т.е не е лице, спрямо което се разпростират субективните предели на изпълнителния лист, на осн.чл.429 ГПК. При наведените твърдения не може да се изведе и качество на трето лице спрямо изпълнителното производство, комуто е предоставено право да обжалва постановлението за възлагане на осн.чл.435, ал.3, пр.1 ГПК – не се твърди, че е лице, внесло задатък или да обжалва като владелец изпълнителните действия по чл.435, ал.4 ГПК – наемателят не е владелец, а държател на имота и не се оспорва, че недвижимите имоти са собствени на длъжника или да обжалва въвода във владение по чл.435, ал.5 ГПК – наемателят не е владелец, а и по процесното изпълнително дело не се твърди да е предприето изпълнение на непарично вземане чрез принудително отнемане на вещи на осн. чл.522 и сл. ГПК. По изложените съображения молителят няма качеството на заинтересована страна по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК и не разполага с процесуалната възможност да иска отмяна на постановленията за възлагане, поради което молбата му се явява недопустима. Искането на [фирма] за присъждане на разноски за настоящето производство е неоснователно. Към писмения отговор на ответника, подаден чрез пълномощника адв.Д.Ц., е приложено пълномощно, с което надлежният представляващ банката е упълномощил адв.Ц. за процесуално представителство на страната в производството по чл.303 ГПК. С допълнителна молба от 28.11.2017г. са представени доказателства за направени съдебни разноски. Приложени са фактура и детайлна информация за транзакции по сметка на адвокатско дружество «Д. и О.» за заплатена от банката сума от 6000лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство по молбата за отмяна. Липсват доказателства за съществуваща връзка между процесуалния представител, подписал писмения отговор и посоченото адвокатско дружество, както и доказателства за надлежно възлагане на защитата по настоящето дело на същото адвокатско дружество. Договорът за правна защита и съдействие от 10.11.2017г. не съдържа подписите на представляващите [фирма] – Й. Х. и К. Д., поради което не може да се направи извод за изразено съгласие от страна на банката за сключване на този договор. Водим от горното, състав на ВКС, Първо търговско отделение