Решение № 11009 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5516/2015 г.

Решение № 11009 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5516/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б. срещу решение № 557/23.03.2015 г. по адм. дело № 2482/2014 г. на Административен съд Б. И. се съображения за незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че ревизионното производство е протекло по особения ред по чл. 122 от ДОПК и А. Р. е следвало да внася осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 и чл. 5, ал. 2 от КСО. Счита, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 124а от ДОПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на оплакванията срещу ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - А. М. Р., от гр. Б., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Б. е отменен Ревизионен акт № Р-02-1400928-091-01 от 9.09.2014 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД НАП - Б., потвърден с Решение № ЗЗЗ от 25.11.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП, с който на А. М. Р. са определени осигурителни вноски, както следва: вноски за фонд "ДОО" за период - 1.07.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на 3452.70 лева и лихва в размер на 3314.24 лева; вноски за НЗОК за период 1.07.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на 1218.60 лева и лихва в размер на 703.12 лева; вноски за ДЗПО за период 1.07.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на 1015.50 лева и лихва в размер на 974.79 лева, и са присъдени разноски. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 124я от ДОПК, съгласно която разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, е действаща от 15.02.2011 г. Тя касае установяване размера на дължимите осигурителни вноски за период след 15.02.2011 г. и няма обратно действие поради липса на изрична разпоредба за това. Поради това е недопустимо прилагането й към осигурителни вноски, дължими за 2008 г. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия № 1400928 от 16.05.2014 г. на началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Б., със срок на ревизията до 2 месеца от датата на връчване на заповедта и обхваща задълженията за ДОО, здравно осигуряване, ДЗПО на самоосигуряващи се лица за период 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. Издаден е ревизионният доклад № 1100261/8.06.2011 г., срещу който не е депозирало възражение. Въз основа на ревизионния доклад е издаден обжалвания ревизионен акт № Р-02-1400928-091-01 от 9.09.2014 г. който е обжалван по административен ред и е потвърден с Решение № ЗЗЗ/25.11.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Б., относно данъчни задължения за ДОО, здравно осигуряване, ДЗПО на самоосигуряващи се лица за период 1.01.2008 г. - 31.12.2008 г. Административният орган е определил на Русева задължения за ДОО, НЗОК и ДЗПО за период 1.07.2008 г. - 31.12.2008 г. на основание чл. 124а ДОПК. Прието е, че на Русева е извършена предходна ревизия, резултатите, от която са обективирани в ревизионен акт № 021101227 от 10.10.2011 г., влязъл в сила. С посочения ревизионен акт са констатирани недекларирани от лицето и необложени за 2008 г. средства с неустановен произход, което представлявало обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. В тази връзка е направен друг извод, а именно, че за 2008 г. Русева е следвало да внася осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 и чл. 5, ал. 2 КСО. Предвид констатираните обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК и на основание чл. 124а ДОПК е определил дължими от лицето вноски за ДОО - фонд "Пенсии", ДЗПО и здравно осигуряване. Съдебното производство по адм. дело № 2482/2014 г. на Административен съд Б. е финализирано с оспореното от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б. решение № 557/23.03.2015 г., с което първоинстанционният съд е отменил ревизионен акт № Р-02-1400928-091-01 от 9.09.2014 г. Настоящият състав на Върховния административен съд счита за правилно изразеното от Бургаския административен съд становище, поради следните съображения: Съдът е обсъдил доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон. Правилно съдът е приел, че ревизионният акт установяващ задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ и ДОО за 2008 г. е незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Не е налице твърдяното в касационната жалба неправилно приложение на чл. 124а от ДОПК и действието й във времето. Нормите на чл. 122, ал. 1 - 124а ДОПК представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. Разпоредбите на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК регламентират облагане при особени случаи или така нареченото "облагане по аналог". В чл. 122, ал. 1 ДОПК са предвидени обстоятелствата, при чието наличие органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа. Разпоредбата предвижда условията, при наличието на които възниква основание за определяне на данъчната основа по особения ред, а не по общите правила, регламентирани в съответния материален закон, в която са предвидени материалноправните предпоставки за възникване на съответното данъчно задължение. По своето съдържание разпоредбите на чл. 122, ал. 1 ДОПК са материалноправни, защото регламентират правила за възникване на материалноправни задължения, а не създават правила за процедиране. В чл. 122, ал. 2 ДОПК е предвидено, че за определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид всяко от изброените т. т. 1-16 обстоятелства, които са относими към съответното лице, т.е. регламентира се определянето на данъчната основа, която е единия от елементите за изчисляване на размера на съответното задължение (наред с данъчната ставка). В следващите разпоредби - на чл. 122, ал. 4, чл. 123 и чл. 124 ДОПК, са регламентирани специфични процесуални правила за провеждане на ревизии по особения ред. Затова, посочените разпоредби имат процесуалноправен характер. От изложеното е видно, че макар и да се съдържат в процесуален закон, част от обсъжданите разпоредби, и по-конкретно тези на чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК, имат материалноправен характер. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК, която предвижда, че разпоредбите на чл. 122 - 124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, е обнародвана в ДВ, бр. 14/2011 г., и е в сила от 15.02.2011 г. Нормата е препращаща и приложението й следва да бъде преценено от гледна точка на характера на нормата, към която е препращането. Както се обоснова по-горе, нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК има материалноправен характер, защото регламентира материалноправните предпоставки, при наличието на които възниква основание за органите по приходите да определят основата за облагане с данъци, съответно - за определяне на задължителни осигурителни вноски, по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. По общото правило за действие на правните норми във времето, материалноправните норми се прилагат само за фактически състави, възникнали при действието им, освен ако не им е придадено обратно действие, а в случая такова няма допуснато. Затова, задължителни осигурителни вноски на задължените лица могат да бъдат определяни по реда на чл. 122 - 124 ДОПК само за периоди след влизане в сила на разпоредбата на чл. 124а ДОПК, т.е. след 15.02.2011 г. Разпоредбата няма действие по отношение на фактически състави, възникнали преди влизането й с сила, какъвто е настоящият случай. Като е достигнал до същия извод и е отменил ревизионния акт, съдът не е допуснал нарушение на закона. Не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, поради което същото следва да се остави във сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,