Определение № 54 от 29.04.2021 г. на ВКС по н. д. № 338/2021 г.

Производството по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК е образувано по повод постъпила жалба от повереника на частния тъжител Д. И. И. срещу разпореждане от 24.02.2021 г., постановено по в.н.ч.д. № 4259/2021 г. по описа на Софийски градски съд, НО, ІV възз. състав. С разпореждането е върната касационната жалба на частния тъжител, подадена срещу решение от 27.01.2020 г., постановено по същото дело, с което е потвърдено определение за частично прекратяване на наказателното производство по н.ч.х.д. № 542/2020 г., по описа на СРС, НО, 121 състав. Според жалбоподателя СГС незаконосъобразно е върнал касационната му жалба, тъй като атакуваното с нея въззивното решение, преграждащо пътя на наказателното производство, съдържало мотиви, изведени за първи път във въззивното производство и в този смисъл подлежало на обжалване съгласно чл. 346, т. 4 от НПК. В жалбата се излагат и подробни доводи, обосноваващи твърденията за незаконосъобразност на определението на СРС, с което частично е прекратено наказателното производство по отношение на престъплението по чл. 171 от НК. Постъпило е писмено становище от представител на Върховна касационна прокуратура, в което се сочи, че правилно въззивната инстанция е върнала касационната жалба на тъжителя, тъй като постановеното от нея въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становището на прокурора, както и материалите по делото, намери за установено следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество неоснователна. С определение от 07.10.2020 г., Софийски районен съд, НО, 21 състав на основание чл. 250, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК е прекратил наказателното производство по н.ч.х.д. № 542/2020 г., водено от частния тъжител Д. И. И. срещу подсъдимия Б. Н. Н. в частта относно извършено престъпление по чл. 171, ал.1, т. 2 от НК. Посоченото определение е обжалвано пред Софийски градски съд, който с решение № 260050/27.01.2020 г., постановено по в.н.ч.д. № 4259/2020 г. го потвърдил изцяло. Тъжителят подал касационна жалба срещу така постановеното въззивно решение, която е върната от въззивния съд с обжалваното пред ВКС разпореждане от 24.02.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 346, т. 4 от НПК на касационно обжалване подлежат единствено решенията и определенията на окръжния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство. В конкретния случай с въззивното решение окръжният съд е потвърдил определението на районния съд, с което е прекратено частично наказателното производство, образувано по тъжбата на Д. И.. След като с въззивния съдебен акт не е прекратено наказателното производство за първи път, а е потвърдено определение, с което това вече е сторено, то той не подлежи на касационно обжалване. Без значение е дали въззивният съд е посочил за първи път доводи, различни от тези на първоинстанционния съд, свързани с основанията за прекратяване. Предвид на това обжалваното пред ВКС разпореждане на въззивния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 351, ал.6 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение