Решение № 8559 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6662/2018 г.

Решение № 8559 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6662/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. К. от гр. С., ул. "А. С." №..., против Решение № 1053/16.06.2017 г., постановено по административно дело № 1680/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-16002615002206-091-001/8.03.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - П., в частта потвърдена и изменена с Решение № 380/13.06.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П.. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се правните изводи на съда относно началното салдо за 2011 г., както и непризнаване в приходната част на парични средства, дарени от родителите на ревизираното лице. Иска се отмяна на решението, ведно с последиците от това и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Касационната жалба се поддържа от адвокат Нитова, която моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответната страна - Директор на Дирекция "ОДОП" гр. П. чрез депозирана писмена защита от старши юрисконсулт С. К. оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на оспореното решение, с молба да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, в частта, потвърдена и изменена след административен контрол, с който в тежест на С. П. К. са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ - за 2011 г. данък в размер на 1 599,59 лева главница и лихви в размер на 628,37 лева и за 2012 г. - лихва в размер на 53,66 лева, както и за задължителни осигурителни вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО - УПФ за 2009 г.,, 2010 г., 2011 г. и 2012 г. В хода на ревизионното производство въз основа на събраните доказателства, ревизиращите органи са установили, че за ревизирания период С. П. К. е получавал доходи от служебно правоотношение с Агенция "Митници" - С., както и е осъществявало дейност като регистриран земеделски производител от 2009 г. до 2012 г. За периода 2009 г. - 2014 г. лицето е подавало годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ за доходите си от дейността като земеделски производител и отдаване под наем. Изследвано е имущественото състояние на С. К., направените от него разходи и източници на финансиране, след което е изготвен баланс на приходите и разходите, които са съпоставени и е установено превишение на извършените разходи спрямо размера на декларираните доходи за периодите 2010 г., 2011 г., 2013 г. и 2014 г. При тези данни, приходните органи са провели ревизията по особения ред поради наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - укрити приходи и декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на лицето, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. След обжалване на ревизионния акт пред Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. са намалени по размер, а тези за 2010 г., 2013 г. и 2014 г. са отменени, след като решаващият орган е извършил корекция на паричните потоци на годишна основа, а разходите за издръжка и живот са определени въз основа на данните и документите, събрани в хода на ревизионното производство. Обосновано горестоящият орган и съдът са отчели използвания от ревизиращите органи грешен подход при съставяне на паричните потоци на месечни салда, вместо на годишна основа, в който смисъл е разпоредбата на чл. 17 ЗДДФЛ, съгласно която данъчната основа за облагане с данък е годишна и следва да обхваща доходите от всички източници за съответната година. Съобразно приложимите материални норми от ЗДДФЛ, облагането с данък върху доходите следва да се извършва на годишна база, като дължимият данък се определя съобразно годишния облагаем доход, изчислен на база приходите и разходите за целия период на календарната година. В действителност, след прилагане на посочения законосъобразен подход за определяне на съотношението между приходи и разходи, и изключвайки разходите за издръжка и живот по данни на НСИ, останалият дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ е само за 2011 г. и е в размер на 1 599,59 лева главница, ведно със съответните лихви в размер на 628,37 лева. Основният спор по делото е за този вид задължение и е свързан с формирането и определянето на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, въз основа на която на ревизираното лице е установен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Жалбоподателят е твърдял приходи от парични средства, дарени му от неговите родители. Това твърдение правилно не е прието за доказано от съда, тъй като по делото не е било установено по безспорен начин дарителите да са разполагали с подобна парична сума, която да могат да предоставят в дарение на сина си. Разполагаемостта с парични средства следва да бъде установена със съответните писмени документи, като например деклариран или получен приход от селскостопанска дейност или друг източник на финансиране. В този смисъл, правилно съдът не е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел, които освен, че са твърде общи и лишени от конкретика, не могат да установят спорния факт относно това дали родителите на ревизираното лице са придобили и разполагали със сумата от 14 000 лева. Следващият спорен момент е свързан с твърдението на жалбоподателя за начално салдо към 1.01.2011 г., в размера, определен от вещото лице - 6 839,83 лева, което не е възприето от съда по изложени от него съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Експертът не е изготвил паричен поток за предходните два данъчни периода, сумирайки общите приходи и разходи на годишна основа, така, че да може да се установи точния размер на разликата между тях. Поради това съдът обосновано е приел като начално салдо за 2011 г., сумата посочена в ревизионния доклад и е възприел за верни констатациите, съдържащи се в решението на Директора на дирекция "ОДОП" за констатирано превишение на разходите спрямо приходите за 2011 г. в размер на 18 114,19 лева, от които след намаляване с дължимите ЗОВ е определена основата за облагане с подоходен данък в размер на 15 995,95 лева. За този данъчен период безспорно е доказано основанието за провеждане на ревизията по особения ред, поради което е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК и отразените в ревизионния акт фактически констатации, включително и относно началното салдо, следва да се считат за верни, след като не са оборени по съответния ред. Горестоящият орган е намалил и размерът на задължителните осигурителни вноски за 2010 г. и 2011 г., съобразявайки се извършената корекция на данъчната основа за облагане, както и с Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на Върховния административен съд, съгласно което разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК. В тази част, съдът по изложени в решението мотиви правилно е възприел изводите, развити в решението на Директора на Дирекция "ОДОП", като по този въпрос и в касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания. С оглед изложеното и като се съобрази, че оспореното решение и валидно, допустимо, обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което изчислено на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 753,74 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение