Определение № 226 от 15.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2596/2016 г.

Производството е по чл.248 от ГПК.Образувано е по молба на П. С. с искане за допълване на постановеното от състава по реда на чл.274 ал.2 ГПК определение №111/01.03.2017г. в частта за разноските с присъждането в нейна полза на направени такива в размер на 200 лв.,по които съдът е пропуснал да се произнесе,поради погрешното прилагане на отговора й на частната жалба и договора за правна помощ по частното въззивно производство на ВОС. Ответникът по молбата „П. Е. не е взел становище в указания му срок. Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения едномесечен срок от постановяването на определението на ВКС,чието допълване се иска,което я прави допустима.По същество на направеното в нея искане се установява от данните по частното дело,че на депозираната от [фирма] частна жалба срещу определение на ВОС №3124/ 27.09.16г. по ч.т.д.№1006/16г. са постъпили отделни отговори и от двамата ответници – Г. С. и П. С.,като книжата по отговора на последната с вх.№30800/07.11.16г. са били приложени в кориците на частното производство по ч.т.д.№1006/16г.,поради което не са били взети предвид при постановяването на определението по ч.т.д.№2596/16г. по описа на настоящия състав на ВКС. Към отговора на П. е приложен договор за правна помощ с адв. Д. П. /подала отговора от името на П. С./,в който е отбелязано уговарянето и плащането в брой на сума за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Тъй като с постановеното от ВКС определение №111/01.03.2017г., съставът се е произнесъл в полза и на молителката,на същата се следват направените от нея по частното производство пред настоящата инстанция разноски,които са доказани в претендирания от нея размер. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение