Определение № 516 от 18.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2665/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ИНВЕСТБАНК” АД, представлявано от адв. Й. Д., срещу разпореждане № 107 от 12.08.2024г. по в.ч.т.д. № 108/2024г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е върната частната му касационна жалба срещу определение № 135 от 20.06.2024г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 119 от 04.06.2024г. Частният жалбоподател поддържа, че в чл.247, ал.4 ГПК е предвидена обжалваемост на решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Излага съображения, че в кръга на актовете по чл.274, ал.1, т.2 ГПК попадат всички определения извън преграждащите, чието обжалване е изрично посочено в закона, каквито са например определенията по чл.15, ал.2 ГПК. Сочи, че определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподведомственост или неподсъдност на спора /чл.121 ГПК/, подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК съгласно т.9 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Намира, че в случая определение № 119 от 04.06.2012г., както и определение № 135 от 20.06.2024г., подлежат на обжалване по реда на чл.247, ал.4 ГПК. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Ответникът „Мексела” ЕООД оспорва частната жалба и излага съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Частната жалба е неоснователна. В обжалваното разпореждане въззивният съд е посочил, че с определение № 135 от 20.06.2024г. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение № 119 от 04.06.2024г. в частта относно обжалването му, като е прието, че е окончателно. Посочил е, че както е прието в определение № 135 от 20.06.2024г., поправеното с него определение № 119 от 04.06.2024г., с което е потвърдено определението на първоинстанционният съд, с което е оставен без уважение отвод за местна подсъдност на спора, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Посочил е, че определението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на окончателен акт, също е окончателно, поради което подадената срещу него частна жалба следва да бъде върната. Обжалваното разпореждане е правилно. Частната жалба, която е върната с обжалваното разпореждане, е насочена срещу определение, с което допусната поправка на очевидна фактическа грешка на постановено от въззивния съд определение. С поправеното определение е потвърдено първоинстанционно определение, с което е оставено без уважение възражение за неподсъдност на спора пред сезирания първоинстанционен съд. Съгласно разясненията, дадени с т.9, б. „в” от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отводът за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК - определението не е постановено по частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото /т.1/, нито с него се разрешава по същество друго производство или се прегражда неговото развитие /т.2/. Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за обжалваемост на постановеното от въззивния съд определение поради преграждащия му характер, тъй като, противно на твърденията на частния жалбоподател, в случая с потвърденото първоинстанционно определение производството по делото не е прекратено поради липса на местна подсъдност, а напротив - отводът за неподсъдност на спора е оставен без уважение. Съгласно чл.247, ал.4 ГПК решението, с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка на решение, подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението. Следователно определението, с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка на окончателно определение, също не подлежи на обжалване. Поради това подадената срещу него частна касационна жалба се явява недопустима, както правилно е прието в обжалваното разпореждане. Предвид изложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,