Решение № 742 от 2.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 360/2010 г.

Решение № 742 от 2.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 360/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 859 от 04.08.2010 г. по касационна жалба на Министерството на правосъдието е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1524 от 07.12.2009 г. по гр. дело № 1709/2009 г., с което е оставено в сила решение от 20.09.2008 г. по гр. дело № 3394/2005 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД Министерството на правосъдието е осъдено да заплати на И. Н. М. и Й. В. М. по 20 000 лв. на всеки един, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпила на 15.09.2001 г. смърт на дъщеря им Д. И. М. по време на определената и мярка за неотклонение "задържане под стража" в ареста на С. следствена служба, със законна лихва от дата на деликта 15.09.2001 г. до изплащане на задължението. Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, за правната квалификация и реда, по който следва да бъде разгледан повдигнатия спор за вреди причинени от действия или бездействия на длъжностни лица изпълняващи административна дейност по ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода и такава по привеждане в изпълнение на мярка за неотклонение "задържане под стража" в ареста на Следствените служби към РПУ-я на МВР - специалния по чл. 1 ЗОДОВ, който жалбоподателят счита, че е приложим към спорното материално право или общият исков ред по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД - основанието, на което с обжалваното решение исковете са разгледани. С обжалваното решение на Софийски апелативен съд е прието, че искове са предявени против Министерството на правосъдието в качеството му на работодател на длъжностни лица от състава на Г. управление на места от лишаване на свобода, преименувано в ГД "Изпълнение на наказанията", за които се твърди, че са допуснали противоправно бездействие и неизпълнение на служебните си задължения по охрана и опазване на живота на задържаните лица в следствения арест на С. следствена служба, което ангажира обективната, гаранционно -обезпечителна и безвиновна отговорност на министерството по чл. 49 ЗЗД, която възниква при предпоставките на чл. 45 ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител. В противоречие на това виждане са представени съдебни решения на Върховния касационен съд по гр. дело № 298/2005 г.; гр. дело № 6238/2007 г.; гр. дело № 5163/2007 г.; гр. дело № 3333/2007 г.; гр. дело № 2438/2003 г.; гр. дело № 1837/2008 г.; гр. дело № 1818/2008 г.; гр. дело № 237/2008 г.; гр. дело № 1648/2008 г., в които по сходни случаи е прието, че дейността свързана с изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под стража" наложена по реда на НПК, представлява административна дейност по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ, с оглед характеристиките и на дейност съставляваща упражняване на държавна принуда и в тази връзка, с оглед правомощията на министъра на правосъдието и служителите на министерството определени със Закона за изпълнение на наказанията, действал през съответния периода (чл. 19 и чл. 19а ЗИН ). Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира за правилно приетото в посочените решения на Върховния касационен съд. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на държавни или общински органи или длъжностни лица по повод изпълнение на административна дейност, отговорят държавата и общините. Дейността по изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под стража", наложена реда на НПК, по своето естество представлява административна дейност регулирана от метода на държавна власт и подчинение, определящ я като дейност свързана с упражняване на държавна принуда. В чл. 19а, ал. 3 ЗИН затворите, поправителните домове и следствените арести са териториални звена на Главна дирекция "И. на наказанията", а Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е административно звено в Министерството на правосъдието (ал. 2), което осъществява общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност, като министъра на правосъдието определя тяхната организационна структура - чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗИН . От изложеното е видно, че Министерството на правосъдието е органът, който следи дейността по наложената по реда на НПК мярка за неотклонение "задържане под стража" да бъде изпълнявана в съответствие с установените в нормативни актове изисквания и следва да носи отговорност за неизпълнение на така възложените задължения, ако от това са възникнали вреди. По правната квалификация на иска. В исковата молба се твърди, че ищците са родители на Д. М., починала на 15.09.2001 г., след самоубийство, в следствения арест на С. следствена служба гр. София, по повод определена мярка за неотклонение "задържане под стража". Поддържа се, че смъртта е настъпила вследствие на проявено противоправно бездействие на служители в следствения арест за опазване живота и здравето на задържаните лица, несъобразяване с конкретното психическо състояние на лицето при настаняването му в килията и при наличие на предмети в килията, които могат да бъдат използвани за самоубийство на задържаните. Поскано е присъждане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени от загубата на пълнолетната дъщеря на ищците в посочени размери срещу ответника Министерството на правосъдието. Въведените твърдения определят правна квалификация на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Касае се до действия/бездействия на длъжности лица по привеждане в изпълнение на наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" в следствен арест - териториално звено на ГД "Изпълнение на наказанията", административно подчинена на ответното Министерство на правосъдието. Дейността по характер е административна и когато действията са незаконни, за причините вреди се ангажира отговорността на Министерство на правосъдието, като орган осъществяващ общото ръководство и контрол върху дейността на териториално подчините си звена и тя се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е длъжен, след като определи предмета на делото (спорното право и вида на търсената защита) да издири приложимия закон, без да се ангажира от правната квалификация посочена от ищеца. Когато определи погрешна правна квалификация, решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Правната норма, регулираща спорното материално право по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД е определена неправилно от въззивния съд, поради което обжалваното решение е незаконосъобразно. Съгласно чл. 8