Решение № 8034 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9753/2015 г.

Решение № 8034 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9753/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е образувано по касационната жалба на Общинския съвет - Н., представлявано от неговия председател, против решение № 107/24.07.2015 г., постановено по адм. д. № 272/2014 г., по описа на Административния съд - С., с което е отменено решение № 532 от 19.12.2014 г. на Общинския съвет - гр. Н.. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че административният съд се е произнесъл при процесуално недопустима жалба поради липса на правен интерес за жалбоподателя- кмета на общината с оглед характера на оспореното решение. Счита, че съдът в нарушение на постановеното от ВАС определение не е посочил какъв е характера на отмененото решение -532/19.12.2014 г. с което е отменено решение № 432 от 12.02.2014 г. Според касатора решение № 432 от 12.02.2014 г., с което е дадено само съгласие да се изтегли общински заем и е възложено на кмета на общината да извърши процедурите е вътрешно служебен акт. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което жалбата срещу решение № 532 от 19.12.2014 г. на ОбС да бъде отхвърлена Ответникът - Кмета на О. Н. не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита решението на административния съд за неправилно, тъй като съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от АПК, а се е позовал на разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от АПК и е приел, че ОбС е постановил оспореното решение в нарушение на цитираната законова норма при изтекъл три месечен срок. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното съдебно решение, приема касационната жалба за основателна, по следните съображения: Между страните няма спор за факти. Спорът е по приложението на правото. Смолянският административен съд подробно е изложил относимите към спора факти и обстоятелства. Установил е, че Общинският съвет Н. е взел решение № 432 от 12.02.2014 г. с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА, чл. 4 и чл. 17 от Закона за общинския дълг е дал съгласие О. Н. да поеме дългосрочен дълг в размер 1 500 000 лева, като сключи договор при определени в решението параметри. Със същото решение е възложил на кмета на общината да проведе процедура за избор на финансова институция. С обжалваното решение № 532 от 19.12.201 г. Общинският съвет впоследствие е отменил своето решение № 432 от 12.02.2014 г., с което е дал съгласие за изтегляне на общински дълг, с мотиви изложени в докладна записка приложена към решението. В докладната записка е посочено, че са възникнали нови данни и обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които при вземане на решение № 432 не са били известни. При извършената проверка е установено, че не е спазена процедурата по чл. 14 и сл. от ЗОД. С оспореното съдебно решение административния съд - С. е отменил решение № 532 от 19.12.2014 г., на ОбС - Н. с което на основание чл. 99 от АПК е отменил предишното свое решение № 432 от 12.02.2014 г. За да отмени атакувания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че решение № 532 от 19.12.2014 г. на ОбС - Н. е постановено в нарушение на чл. 99 от АПК. На следващо място е приел, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено извън преклузивните срокове по чл. 102, ал. 1 от АПК. Настоящата инстанция приема така постановеното съдебно решение за неправилно. То е постановено при несъобразяване на всички представени по делото доказателства и тяхното пряко значение за правилното решаване на правния спор. Това е довело до неправилно приложение на материалния закон. Възобновяването на производството по издаване на административен акт по този ред е извънреден контролен способ, който се прилага при изпълнение на сложен фактически състав: 1/ да е налице влязъл в сила административен акт, необжалван по съдебен ред и 2/ наличие на някое от предвидените в чл. 99 от АПК основания. Първото от основанията на, които се се позовал съдът, за да отмени обжалваното решение на ОбС - Н. е вземането му след изтичане на срока по чл. 102, ал. 1 АПК, който е преклузивен за процедурата по чл. 99, ал. 1 от АПК. В случая обаче съдът не е взел предвид и не е обсъдил приложената докладна записка вх. № 214 от 18.12.2014 г. от която е видно, че мотивите за вземане на това решение касаят наличие на материално правните предпоставки на чл. 102, ал. 2 от АПК, а именно - новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства, които са били неизвестни към момента на постановяване на решението, предмет на отмяната по реда на чл. 99 от АПК. Ето защо макар и да не е посочена като правно основание хипотезата на т. 2 от чл. 99 АПК, видно от мотивите за постановяване на решение на ОбС тя е използвана като основание и непосочването и не може да се приеме, като съществено нарушение на материалния закон. С оглед на това в този случай е приложим ограничителния срок по чл. 102, ал. 2 от АПК, който в конкретния случай е спазен. По силата на тази законова разпоредба възобновяване на производството по реда на чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието, което в този случай е спазено. Необоснован се явява и извода на съда за допуснати съществени нарушения на процедурата по взема на решението, което обуславя неговата незаконосъобразност. От материалите по делото е видно, че действително, решението е взето без да има обсъждане, коментари от кмета или общинските съветници по внесена докладна записка ден преди заседанието. Неспазването стриктно на Правилника за работа на ОбС относно сроковете за определяне на дневния ред не би могло да се приеме за съществено нарушение на процедурата по вземане на решението на ОБС, тъй като не е дало отражение върху материалната законосъобразност на административния акт. Видно от протокола на заседанието на 19.12.2014 г. никой от присъстващите не е изразил становище, против включването на допълнителната точка, което води до извода, че дори да бъде спазена процедурата то резултата би бил същия, след като общинските съветници са приели и не са възразили, че решението за поемане на общински дълг страда от неотстраними пороци и следва да бъде отменено. Не основателни се явяват доводите в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение. Съдебното решение е допустимо, предвид наличието на процесуалните предпоставки за оспорването му по съдебен ред от кмета на общината, на основание чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА във връзка с чл. 17, ал. 3 от Закона за общинския дълг. Характерът на решението на ОбС - Н. за поемане на общински дълг носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, поради което и доводите на касатора, че се касае до вътрешнослужебен акт са неоснователни. Правния интерес на кмета на общината да оспорва е налице, тъй като на него се възлага да осъществи процедурата по поемане на дългосрочния дълг. От друга страна поемането на такъв дълг ще се отрази и ще окаже влияние върху бюджета на общината, а освен това кметът като орган на местно само управление е длъжен да следи за интересите на общината като цяло. По тези съображения касационната инстанция счита за неправилен крайния извод за незаконосъобразност на оспореното решение № 532 от 19.12.2014 г. на Общински съвет - Н.. Касационната жалба като основателна следва да се уважи по изложените мотиви. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК