Определение № 4989 от 19.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 554/2026 г.

Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от 28.08.2026 год. на касатора-ответник С. А. А., чрез адв. Л. Т. /надлежно упълномощена/, в която се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 4083 от 31.07.2026 год. в частта му за разноските. Поддържа се, че със същото не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, но съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноските, въпреки че искането за присъждане на разноски е направено в отговора на касационната жалба на ищеца Д. А. А., като са представени и доказателства затова. Касаторът-ищец Д. А. А. не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежна страна и в рамките на законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на съдебния акт в тази му част /т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК/. Разгледано по същество, искането е основателно. С определение по настоящото дело № 4083 от 31.07.2026 год. не е допуснато касационно обжалване на решение № 1341 от 19.11.2025 год., постановено по в. гр. дело № 68/2024 год. по описа на Апелативен съд – София – в частта му, предмет на подадената от ищеца Д. А. А. касационна жалба и в частта му, предмет на подадената от ответника С. А. А. касационна жалба. Ответникът С. А. А. е подал, чрез упълномощен адвокат, отговор на касационната жалба на ищеца, с който е поискал и присъждането на направените разноски във връзка с така осъществената защита, като е представил договор за правна защита и съдействие – с характер на разписка, от който е видно, че е заплатил адвокатски хонорар в размер на 500 евро. При постановяване на определението от 31.07.2026 год. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. С оглед изхода от спора и доказаното извършване на разноските за адвокатско възнаграждение ответникът има право да ги получи на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Доколкото в случая касаторът-ищец не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав не дължи извършването на преценка дали заплатено от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Действащият ГПК не предвижда правомощие на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита. В този смисъл налице са предпоставките за допълване на определението по чл. 288 ГПК, като ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 500 евро. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,