Определение № 13689 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11139/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от кмета на Община Аксаково, чрез юрисконсулт В. Юнакова, против определение № 10206/10.10.2024 г., постановено по адм. дело 1485/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е осъдена общината да заплати на Г. И. В. сумата от 1010 лева, представляваща направените разноски по водене на делото. Излагат се доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваното определение, поради и което се иска неговата отмяна. Ответната страна – Г. И. В., чрез адвокат Н. Маринова, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред АС Варна е образувано по жалба на Г. И. В. против мълчалив отказ на кмета на община Аксаково за издаване на удостоверение - молба-декларация, съгласно чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс за имот, по заявление рег. № ОС 68-31/05.06.2024 г. С определение № 8486/26.08.2024 г., постановено по адм. дело № 1485/2024 г. по описа на АС - Варна съдът е оставил без разглеждане жалбата на Г. И. В. и е прекратил производството по делото, защото исканата услуга е извършена. На 20.09.2024 г. Г. И. В. подал молба за допълване на горепосоченото определение в частта за разноските, във връзка с което АС - Варна се произнесъл с оспореното в настоящото производство определение като осъдил община Аксаково да заплати на Г. И. В. сторените разноски по делото. За да осъди административният орган да заплати сторените от страната разноски, административният съд приел, че исканата услуга е изпълнена след подаване на жалбата на В. до съда, поради което ответникът е станал повод за завеждане на делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК, разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на направените по делото разноски, съставляващи в случая адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса, които следва да бъдат присъдени само при доказаност на твърдението за реалното им извършване. Задължението за разноски за страната произтича от неоснователно предизвикания правен спор. В конкретния случай от представените по делото доказателства безспорно се установява, че на 11.07.2024 г. Г. И. В. е подал жалба против мълчаливия отказ на кмета на община Аксаково, а Удостоверение № 40 е издадено на 01.08.2024 г. Следователно, към момента на подаване на жалбата на Г. В. против мълчаливия отказ на кмета на община Аксаково е бил формиран мълчалив отказ, поради което сторените във връзка с оспорването на мълчаливия отказ разноски се дължат. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че изводът на АС - Варна за наличие на предпоставките за възлагане на съдебно-деловодните разноски в тежест на Община Аксаково е законосъобразен. Правилна е преценката на съда по същество, че административният орган е дал повод за завеждане на делото. По тези съображения, частната жалба на кмета на Община Аксаково следва да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното определение, като правилно, следва да се остави в сила. Искането за присъждане на разноски от страна на Г. И. В. за настоящото производство е неоснователно и следва да се отхвърли. Производството по чл. 248 ГПК, е част от съдебното производство, инициира се в определен от закона срок за допълване на вече постановен съдебен акт, относно разноските или за изменение на постановен съдебен акт, в частта относно присъдените разноски. Целта на съдебното производство е да се отстранят пропуски или грешки на съда, с оглед на което в това съдебно производство не се присъждат разноски на страните. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 248 ГПК не са актове, с които се разрешава спор по същество. Произнасянето на съда е за изменение или допълнение на постановения вече съдебен акт за съответната инстанция, т.е не е допустимо кумулиране на нови задължения за разноски в производство за разноски, каквато е и трайната съдебна практика на ВАС и ВКС. Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. Ето защо, претендираните в това съдебно производство разноски не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,