Определение № 10301 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8888/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Солвей соди" АД със седалище в гр. Девня представлявано от изпълнителния директор С. Н. чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Горанов срещу Определение № 8395/26.06.2026 год. постановено по адм. дело № 1198/2023 год. по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу задължително предписание по Констативен протокол № ГМ-38/22.05.2023 год. на комисията определена със заповед № ГМ-38/17.05.2023 год. на директора на Териториална дирекция (ТД) „Държавен резерв“ Варна, с което е предписано дружеството да изпълни Разпореждане № Р-12-196/28.04.2022 год. на заместник – председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВЗ) - София и създаде определените запаси за извънредни ситуации от 53 422.256 т. котелни горива, съгласно изискванията на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) в срок до 21.06.2023 год. и производството по делото е прекратено. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяната му и връщане на делото на Административен съд Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба Комисия в Териториална дирекция „Държавен резерв“ – Варна депозира писмен отговор в срока по чл. 232 АПК, в който оспорва основателността на частната жалба. Намира обжалваното определение за правилно, поради което моли за оставянето му в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като извърши служебно проверка на атакуваното определение, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че с Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-196/28.04.2022 год. на зам. председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е определено на „Солвей Соди“ АД нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2022 год. – 30.06.2023 год. по видове съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН, а именно котелни горива 53 422.256 тона. Даден е срок на дружеството да създаде и вложи до 01.07.2022 год. количествата нефтопродукти при спазване на условията на чл. 30, ал. 1 от ЗЗНН и да ги съхранява до 30.06.2023 год. С Определение № 1995 от 01.07.2022 год. постановено по адм. д. № 1236/2022 год. по описа на Административен съд Варна, е отхвърлено искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-196/28.04.2022 год. С Определение № 7573 от 03.08.2022 год. постановено по адм. д. № 6850/2022 год. състав на ВАС е оставил в сила постановеното от административния съд определение. С обжалваното определение Административен съд Варна е приел, че оспореното предписание е постановено в хода на изпълнението на горепосоченото разпореждане и не съдържа белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Формиран е извод, че засегнатите права и задължението за изпълнение от дружеството произтичат от Разпореждане № Р-12-196/28.04.2022 год. на зам. председателя на ДА ДРВВЗ, а не от оспореното предписание, с което се констатира неговото неизпълнение и се определя нов срок за изпълнение. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Задължението на „Солвей соди“ АД, гр. Девня по основание и срок - за създаване на запаси за извънредни ситуации от 53 422,256 тона котелно гориво, съгласно изискванията на Закона за запасите на нефт и нефтопродукти е възникнало от разпореждане № Р-12-196/28.04.2022 год. на зам. председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, а последвалото го предписание е издадено във връзка с неговото изпълнение. Обжалването на действията на органа по изпълнението е уредено в чл. 294 и сл. АПК, като съгласно разпоредбата на чл. 296, ал. 1 АПК жалбата се подава чрез органа по изпълнението до административния съд по мястото на изпълнението в 7-дневен срок от деня на съобщението. Настоящата инстанция напълно споделя доводите на първоинстанционния съд, че предписанието е акт на орган по изпълнението като е пропуснат срокът за обжалването му по чл. 296 от АПК. Пропуснатият срок по чл. 296 АПК препятства възможността за развитие на производство по обжалване действия на органа по изпълнението и също е основание за недопустимост на образуваното съдебно производство. В същия смисъл е практиката на ВАС по идентични казуси, както следва: Определение № 6299 от 13.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5256/2023 г., VI о., Определение № 11057 от 2.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10413/2022 г., VI о., Определение № 7649 от 11.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4917/2023 г., VI о.. Предвид гореизложеното като е оставил жалбата без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК и е прекратил производството по делото, Административен съд Варна е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,