Определение № 10554 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9088/2026 г.

Производството по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Образувано по частна жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина" ЕАД гр. Варна срещу определение № 7361/30.06.2026 г. по адм. дело № 10494/2023 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се процесното определение да бъде отменено, а делото – върнато на решаващия състав за произнасяне по същество. Ответникът - Министъра на здравеопазването не изразява становище по частната жалба. Ответникът – Национална здравно-осигурителна каса, чрез процесуален представител – гл.юрисконсулт К. Петрова в писмен отговор счита частната жалба за неоснователна. Моли съда да остави в сила определението на ВАС. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение състав на Върховния административен съд, пето отделение, е оставил без разглеждане жалбата на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна с искане за обявяване на нищожността, алтернативно – отмяната като незаконосъобразна на разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 3 от Национален рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г., сключен между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз (обн., ДВ, бр. 7 от 2020 г.) и е прекратил производството по делото. От данните по делото се установява, че НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020–2022 г., вкл. чл. 348, ал. 1, т. 3 от който е предмет на жалбата подадена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна, е отменен с § 2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на НРД № РД-НС-01-2 от 1.09.2023 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023 – 2025 г. – обн., ДВ, бр. 77 от 8.09.2023 г., в сила от 1.09.2023 г. Жалбата на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна е подадена на 5.09.2023 г. преди обнародването в ДВ на отменителния акт (8.09.2023 г.), но след датата, от която отмяната произвежда своето действие (1.09.2023 г.) При тези факти тричленен състав на ВАС е приел, че след като оспорената разпоредба е отменена, считано от 1.09.2023 г., то тя не е част от действащото право именно от този момент, независимо, че към момента на упражняване на правото на жалба (5.09.2023 г.) актът за отмяна не е бил обнародван. Посочил е, че предмет на производството по чл. 185 и сл. от АПК може да бъде само действащ подзаконов нормативен акт. Мотивирал се, че процесуалната норма на чл. 193, ал. 2 от АПК (нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.), имала незабавно действие и следвало да намери приложение и спрямо заварените висящи производства. Според същата била допустима жалба срещу подзаконов нормативен акт или част от него, който/която е бил/а отменен/а след подаване на жалбата, при условие че прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните. В настоящия случай обаче не била налице подобна хипотеза, тъй като правните последици на отмяната на подзаконовия нормативен акт, ведно с оспорената разпоредба на чл. 348, ал. 1, т. 3 от него, били настъпили, считано от 1.09.2023 г., т.е. преди, а не след подаване на жалбата от „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна. Налице била изначална липса на предмет на оспорване. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК, касаеща оспорване на подзаконови нормативни актове без ограничение във времето, била относима към действащи, но не и към отменени норми. Пи тези мотиви приел, че подадената на 5.09.2023 г. жалба от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна се явява недопустима на основанието по чл. 159, т. 1 от АПК и я оставил без разглеждане, като прекратил производството по делото. При гореизложените факти правилно съдът е приел, че липсва годен предмет на оспорване. Когато даден нормативен акт е отменен от издателя му това означава, че разпоредбите му вече не са част от действащото право. Правните субекти имат задължение за спазване само на действащи правни норми, поради което отменените правни норми нямат действие спрямо тях, освен ако законодателя изрично не е запазил тяхната сила. Кога една правна норма е действаща се определя с оглед на правилото на чл. 5, ал. 5 от Конституцията и на визираното в самия източник на правото, в който тя се намира, с оглед на изискванията на чл. 11, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА). В случая, НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020–2022 г. (НРД за МД 2020 – 2023 г.), вкл. чл. 348, ал. 1, т. 3 от същия е отменен с § 2, ал. 1 от ПЗР на НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023 – 2025 г. – обн., ДВ, бр. 77 от 8.09.2023 г., в сила от 1.09.2023 г.. (НРД за МД 2023 – 2025 г.) Следователно НРД за МД 2020–2022 г., е престанал да бъде приложимо право от 01.09.2023 г., като единствените изключения са изрично регламентирани в § 9 от ПЗР на НРД за МД 2023 – 2025 г. и касаят случаите на констатирани нарушения, извършени до 31 август 2023 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ, за които се прилагат глобите и санкциите, предвидени за съответното нарушение в ЗЗО и НРД за МД 2020 – 2022 г. Оспорената разпоредба касае правилата за заплащане на АПр (Амбулаторни процедури) № 5, 11, 13 – 15, 18, 21 – 24, 28, 34 – 37, според които се заплащат не повече от една АПр на едно ЗОЛ (здравно-осигурено лице) за месец. В този смисъл същата няма отношение към глобите и санкциите, предвидени за съответното нарушение в НРД за МД 2020 – 2022 г.. Както е посочено в разпоредбата на чл.5 ал.5 изр.второ от КРБ нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. В случая в НРД за МД 2023 – 2025 г. е посочено, че влиза в сила от 1.09.2023 г., поради което правилно тричленния състав на ВАС е посочил, че от тази дата е отменен предходния НРД за МД 2020-2022 г. т.е преди подаването на жалбата против него. Съдът може да упражни правомощията си по чл. 193, ал. 1 АПК само по отношение на подзаконов нормативен акт, който е част от действащото право. Това е така, тъй като в случая с отмяната на акта и преуреждането на процесната правна материя от самия административен орган, издал акта, той вече го е заличил от действащото право. При това положение действително липсва годен за оспорване административен акт. Текстът на чл. 196 АПК сочи, че за неуредените в раздела въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове, с изключение на чл. 152, ал. 3, чл. 173 и чл. 178 АПК. Съгласно чл. 159, т. 1 АПК жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване. Цитираната правна норма правилно е приложена от съда. В този смисъл са и разясненията дадени в Решение от 24.11.2022 г. по дело С-289/2021 г. на СЕС, където е разгледан случай касаещ жалба срещу действащ нормативен акт, отменен в производството по оспорването му. Настоящият случай не е идентичен, тъй като оспорения нормативен акт е отменен преди подаването на жалбата срещу него. В тази връзка следва да се посочи, че цитираната от тричленния състав на ВАС разпоредба на чл.193 ал.2 от АПК е неприложима по настоящото дело, тъй като съгласно §40 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. В случая безспорно съдебното производство е било образувано преди 5.08.2025 г., поради което новата разпоредба на чл.193 ал.2 от АПК не е следвало да се прилага. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовия нормативен акт се смята за отменен от съда от влизане в сила на постановеното решение. Съгласно ал.2 на същия текст правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Следователно независимо, че има искане за прогласяване нищожност на оспорения текст от нормативен акт, евентуалното съдебно решение няма да има обратна сила и не може да породи правни последици за минало време. Отмяната по съдебен ред на противоречащата на нормативен акт от по-горна степен национална разпоредба не би довела до отстраняването с обратно действие на породените от тази разпоредба правни последици. Тази отмяна, както и отмяната на разпоредбата от нейния издател има действие за в бъдеще, като единствената разлика е в задължението на компетентния орган да уреди последиците от прилагането на тази разпоредба съгласно чл.195 ал.2 от АПК. В съдебната практика няма спор, че по отношение на подзаконовите нормативни актове като особена категория административни волеизявления, установяващи трайно правила за поведение по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, отмяната или обявяването на нищожността им от съда няма обратно действие - чл. 195 АПК. С оглед правната му природа източникът на правото поражда правни последици до влизане в сила на отменящото го съдебно решение. До момента на отричане на юридическата му сила в резултат на упражнен съдебен контрол, подзаконовият нормативен акт произвежда правно действие, регулирайки обществените отношения в определена сфера. Извън съмнение е, че съдебната отмяна не засяга възникналите при действието му правни последици, ефектът й не се разпростира върху издадените до този момент на това основание актове. Поради зачитането на произведените последици законодателят е предвидил изричен ред за уреждане на настъпилия от отменената като незаконосъобразна норма правен резултат - чл. 195, ал. 2 АПК. На съответния административен орган е вменено задължение служебно да поправи тези последици. Именно в компетентността на издалия порочния акт орган е предоставено преуреждане на признатите от закона за възникнали от прилагането на правния източник правоотношения, които са предмет на вече приключил или на висящ съдебен спор. (Определение № 6460 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4647/2018 г., 5-членен с-в) Възражението относно приемането и публикуването на НРД за МД за 2023 – 2025 г., както и придаването на обратна сила на неговите разпоредби, не следва да бъдат обсъждани, тъй като този подзаконов нормативен акт не е предмет на делото. По изложените в тези мотиви съображения съдът приема, че обжалваното определение не страда от касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и частната жалба е неоснователна. Искания за присъждане на разноски не са правени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,