Определение № 317 от 26.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1087/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. С. Б. от [населено място] срещу определение № 398 от 13.12.2013 г., постановено по т. д. № 3998/2013 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата на частната жалбоподателка за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, на влязло в сила разпореждане от 11.12.2010 г. по ч. гр. д. № 5498/2010 г. на Софийски районен съд. Частната жалбоподателка моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че със същото недопустимо й е отказано правосъдие. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от ответника [фирма]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че е сезиран с недопустима молба за отмяна на влязло в сила разпореждане, с което поради непредставяне на доказателства за датата на връчване на призовка за доброволно изпълнение е оставено без разглеждане подаденото от С. С. Б. възражение срещу заповед за незабавно изпълнение, издадена в полза на [фирма] в производството по ч. гр. д. № 5498/2010 г. на Софийски районен съд. Като се е позовал на т.2 от Постановление № 2/1977 г. на Пленума на Върховния съд, съдебният състав е приел, че посоченото разпореждане не е акт на съда, който може да бъде предмет на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК, което обуславя недопустимост на молбата за отмяна. Обжалваното определение е правилно. Производството по чл.303 и сл. ГПК, аналогично на производството по чл.231 и сл. от ГПК от 1952 г. /отм./, е специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Според Постановление № 2/1977 г. на Пленума на ВС, освен влезлите в сила решения, отмяната е допустима и по отношение на определения, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси от предмета на делото са приравнени по правни последици на решението и за които законът не предвижда друг ред за защита. Постановлението е прието при действието на отменения ГПК от 1952 г., но е приложимо и след влизане в сила на ГПК от 2007 г. поради принципно непроменения характер на уреденото в чл.303 и сл. ГПК производство по отмяна на влезли в сила решения. Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е насочена към преодоляване на стабилитета и обвързващата сила на влезлите в сила решения и близките до тях определения, които са задължителни за страните, за техните правоприемници и наследници и разрешават спорни въпроси, неподлежащи на пререшаване в последващ съдебен процес. Актовете на съда, които не разрешават материалноправен спор и не са скрепени със сила на пресъдено нещо, са извън приложното поле на производството по отмяна. С разпореждането, чиято отмяна е поискана пред състава на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е оставено без разглеждане подадено от частната жалбоподателка - длъжник възражение срещу издадена заповед за изпълнение. Разпореждането не се ползва със сила на пресъдено нещо и не разрешава материалноправен спор относно вземането, предмет на заповедното производство. Правните последици на разпореждането се изчерпват с разрешаване на процесуалния въпрос за допустимост на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение, което изключва възможността за отмяната му на основанията и по реда на чл.303 и сл. ГПК. Като е оставил без разглеждане недопустимата молба за отмяна, съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Д. на частната жалбоподателка, че с определението недопустимо й е отказано правосъдие, е неоснователен, тъй като достъпът до правосъдие не предполага разглеждане на молби за отмяна, чиято процесуална недопустимост произтича от закона. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,