Определение № 11846 от 05.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9824/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Б. Г. с вх. № 13353/04.09.2024 г. против разпореждане от 22.08.2024 г. на председателя на пето отделение във Върховния административен съд, постановено по вх. № 12095 от 06.08.2024 г., с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 4751 от 16.04.2024 г. по описа на ВАС, постановено по адм. дело № 11347/2023г. Твърди се неправилност на разпореждането и се претендира отмяната му. Ответникът – Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 22.08.2024 г. е оставена без разглеждане частната жалба на Г. с вх. № 12095 от 06.08.2024 г. против определение № 4751 от 16.04.2024 г. по описа на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 11347/2023година. Прието е, че е подадена извън преклузивния срок за упражняване на правото на оспорване по чл. 230 АПК, което съгласно чл. 213а, ал. 6, т.2 и ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 3 АПК обуславя недопустимост на производството. Разпореждането е правилно. Настоящият състав споделя формирания извод за недопустимост на частната жалба. Изрично в определението на тричленния състав е посочено, че подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му. От данните по делото е видно, че Определение № 4751 от 16.04.2024 г. по описа на ВАС е съобщено по електронен път на Г. на 16.04.2024 г. и е влязло в сила на 24.04.2024 г. – сряда, присъствен ден, а частната жалба срещу това определение е с дата 6.08.2024 г., т.е. повече от три месеца извън 7-дневния срок. Твърдения не са наведени и доказателства за спазване на срока по чл. 230 АПК не са представени както към датата на постановяване на обжалваното разпореждане, така и към настоящия момент. Следователно, частната жалба срещу определението е просрочена. Упражняването на правото на обжалване в законоустановения срок е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на търсената съдебна защита, за която съдът следи служебно. Неспазването на срока е процесуална пречка за разглеждане по същество на жалбата, обуславяща недопустимост на производството. Ето защо, като констатира просрочието на частната жалба правилно и в съответствие с изискванията на чл. 213а, ал. 6, т.2, във вр. с ал. 2, чл. 215, т. 3 и чл. 236 АПК председателят на пето отделение оставя същата без разглеждане. Предвид изложеното обжалваното разпореждане като правилно следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав