Решение № 13 от 5.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2751/2013 г.

Решение № 13 от 5.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2751/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 08.11.2012 г. по гр. д. № 687/2012 г., с което ОС София е уважил искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. С определение от 07.10.2013 г. е допуснато касационно обжалване по въпроса за това законно ли е уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато е доказано, че ищецът не притежава посоченото образование и квалификационна степен по чл. 236, ал. 1 ЗГ. Жалбоподателят - ТП "Д. Г. " в писмено становище чрез процесуалния си представител, поддържа че решението е неправилно и моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Ответникът Л. Л. Ю., чрез процесуалния си представител, поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно и е отменил уволнението на Л. Л., извършено със заповед № 1/12.01.2012 г. на директора на Д. от длъжността "старши лесничей", възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност и е осъдил "Д. - Г. " да заплати обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на 4142.40 лв. за период от шест месеца - от 13.01.2012 г. до 13.07.2012 г. Установено е по делото, че ищецът - ответник по жалба и жалбоподателя са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността старши лесничей и със заповед № 1/12.01.2012 г. на директора на ТП Д. - Г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради това, че ищецът не притежава необходимото образование за изпълняваната работа. Съдът е приел, че в заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, липсва яснота откъде произтича изискването за степен и вид на образованието, като е посочено само, че ищецът не притежава необходимото образование за изпълняваната работа и дори не е уточнено какво по вид и степен образование, което ищецът не притежава, се изисква за заемане на неговата длъжност. Изложени са съображения за това, че доколкото по делото от твърденията на страните се установява, че основанието на работодателя да извърши уволнението е приемането на Закон за горите /в сила от 09.04.2011 г./, в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от който е дефинирано кои дейности представляват лесовъдска практика, а в чл. 235 ЗГ е въведено изискването към лицата, извършващи тези дейности, да бъдат вписани в публичен регистър в Изпълнителна агенция по горите и да притежават удостоверение за регистрация, като в чл. 236, ал. 1, т. 1 ЗГ е посочено и допълнително изискване към лицата, извършващи дейностите по чл. 233 от закона за да бъдат вписани в регистъра, а именно да притежават висше образование по някоя от изброените специалности със съответно посочена образователно-квалификационна степен или образователна и научна степен, но въззивният съд е счел, че така въведените изисквания не сочат на законосъобразност на уволнението на соченото в заповедта основание. Посочено е, че в § 36, ал. 1 ПЗР ЗГ е предвиден срок от една година от влизане в сила на закона, в който служителите в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства, заемащи длъжности, за които се изисква лесовъдско образование могат да извършват дейности в горските територии без да са вписани в регистъра за срок от една година, а ищецът е уволнен в рамките на този едногодишен срок /и не поради това, че не е вписан в регистъра, а за това, че не притежава необходимото образование/, като при това работодателят е бил уведомен, видно от личното трудово досие на ищеца, че последният притежава висше образование по специалността механична технология на дървесината. Допуснато е на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по въпроса законно ли е уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато е доказано, че ищецът не притежава посоченото образование и квалификационна степен по чл. 236, ал. 1 ЗГ. Настоящият състав намира, че изискването за образование и квалификационна степен по чл. 236, ал. 1 ЗГ се включва в изискването за промяна на изискванията за образование и квалификация по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато промяната в условията за заемане на длъжността са е настъпила след сключването на трудовия договор. Волята на работодателя в този случай е подчинена на нормативната уредба и не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, тъй като страните по трудовите правоотношения следва да спазват императивните законови изисквания. Контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, т. 6 КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите С оглед на така дадения отговор на поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да се отмени. С оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ГПК настоящия състав следва да постанови решение по съществото на спора. Разпоредбата на чл. 236, ал. 3 ЗГ и § 36, ал. 1 ПЗР ЗГ посочва, че служителите в държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства заемат длъжности, за които се изисква лесовъдско образование. В случая видно от длъжностната характеристика на длъжността "старши лесничей", каквато е заемал ищецът, същият организира, участва и отговаря за залесяването, извършва маркиране, сортиментиране и окомплектоване на лесосечния фонд, упражнява контрол по извеждане на сечите и др. подобни, а съгласно разпоредбата на чл. 233 ЗГ лесовъдска практика е планиране и организация на дейностите по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч; изработване на задания за горскостопански планове и програми и за инвентаризация на горските територии, горскостопански планове и програми и инвентаризация на горски територии, задания и проекти, планове и програми за защита срещу ерозия и порои за биологична рекултивация на нарушени терени; планиране и организация на добива на дървесина; планиране и организация на добива на недървесни горски продукти; изработване на проекти за временни горски пътища и съоръжения към тях, като съгласно ал. 2 на посочената разпоредба, лесовъдската практика включва и издаването на съпровождащите съответните дейности документи. Притежаваното от ищеца Л. Ю. образование е висше по специалността механична технология на дървесината, т. е. не е лесовъдско образование. При тези данни и с оглед дадения отговор на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, следва да се приеме, че въззивният съд в обжалваното решение неправилно е приел, че в заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, липсва яснота откъде произтича изискването за степен и вид на образованието, след като промяната в изискванията за заемане на съответната длъжност е настъпила по силата на разпоредба от Закона за горите. Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ касае фактически състави предвиждащи промяна в изискванията за образование за заемане на съответната длъжност, каквато в случая е налице. При така изложените съображения искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване уволнението за незаконно е неоснователен и това обуславя неоснователност и на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Предвид изложените съображения, съдът