Решение № 1422 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7006/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Национален парк Рила“ със седалище в гр.Благоевград срещу Решение № 2225/07.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1876/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му като недопустимо и алтернативно като „незаконосъобразно“ и необосновано. Също така се иска, при установяване на съществено процесуално нарушение, делото да се върне на същия съд за разглеждането му в друг състав със задължителни указания. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- „ЛЮБИ И ДЪЩЕРИ“ ЕООД, в писмен отговор и в молба, чрез адв. Д. Табутова, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето й. Претендира разноски съгласно приложен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед № РД-24/15.04.2022 г. на Дирекция „Национален парк Рила“ – Благоевград, е утвърден Годишен план на Дирекция „Национален парк Рила“ /ДНПР/ за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2022 г. Съгласно Приложение 9 към плана, същият допуска пашуване до 933 бр. овце в пасищен район „Пазар дере“ от Парков участък – Дупница. „ЛЮБИ И ДЪЩЕРИ“ ЕООД е подало заявление с вх.№ РР-01-09-2/18.04.2022 г. до директора на дирекцията за издаване на разрешително за паша на 604 бр. овце на пасище „Пазар дере“, отдел 1009 от Парков участък-Дупница на НПР. Към заявлението е приложена справка от Интегрираната информационна система на БАБХ, издадена от 11.04.2022 г., от която е видно, че в животновъден обект 3911610060, намиращ се в гр. Кочериново, дружеството отглежда общо 773 бр. овце. Със Заповед № РД-36/11.05.2022 г. на директора на Дирекция „Национален парк Рила“ – Благоевград, е назначена комисия с персонифицирани членове, която да разгледа, оцени и класира подадените в ДНПР заявления за паша, съгласно критериите в „Годишния план и подбор за допустимост“, описани в заповедта. С Протокол № 1/16.05.2022 г. на комисията е направено предложение да бъде допуснато по отношение на „ЛЮБИ И ДЪЩЕРИ“ ЕООД пашуване на 270 бр. овце върху площ от 1080 дка от ПУ – Дупница, като в изрична забележка е посочено, че: „пасищните райони на всеки заявител ще бъдат описани в индивидуалните разрешителни за паша…“ В протокола е посочено, че разпределението на правата на паша е направено въз основа на данните към 16.05.2022 г. за налични животни в системата ВетИС на БАБХ, но в него не е посочен брой на установени животни спрямо „ЛЮБИ И ДЪЩЕРИ“ ЕООД, респ. и за другите заявители. Първоинстанционният съд е установил, че липсват доказателства за уведомяване на заявителите, вкл. и на процесното дружество, за издаване на Протокол № 1/16.05.2022 г. С Решение № 1 на директора на ДНПР – Благоевград, издадено на основание Протокол № 1/16.05.2022 г. на комисията, по отношение на „ЛЮБИ И ДЪЩЕРИ“ ЕООД е допуснато пашуване на 270 бр. овце върху площ от 1080 дка от ПУ – Дупница. Като правни основания за издаване на Решение № 1 /без индивидуализирана дата/, са посочени чл.50, т.1 и т.5 от ЗЗТ и чл.7, ал.1, т.1 и т.5 от Правилника за устройство и дейността на дирекциите на националните паркове. При издаването на решението не са изложени фактически установявания, различни от Протокол № 1/16.05.2022 г. Решението е публикувано на ел. страница на ДНПР – Благоевград на 17.05.2022 г. Между страните, както правилно е посочил съдът, не се спори, че към 16.05.2022 г. в системата ВетИС като налични в животновъден обект 3911610060 са вписани 270 бр. овце, както и че към 16.04.2022 г. са вписани 713 животни, но дружеството оспорва истинността на данните за налични 270 животни към 16.05.2022 г. На 31.05.2022 г. е депозирана жалба от „ЛЮБИ И ДЪЩЕРИ“ ЕООД в Дирекция „Национален парк Рила“ – Благоевград срещу Решение № 1 на директора на ДНПР – Благоевград, в частта относно разпределената на търговското дружество площ за паша на територията на националния парк, в парков участък „Дупница“, 270 броя овце с прилежаща площ от 1080.00 дка, при цена от 540 лева, спрямо заявен брой от 604 бр. овце. С Решение № 1242/17.04.2024 г. по адм. дело № 411/2022 г. на Административен съд- Благоевград е отменен Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2022 г., утвърден със Заповед № РД-24/15.04.2022 г. на директора на Дирекция „Национален парк Рила“ – Благоевград. Същото е влязло в законна сила на 15.05.2024 г. Първоинстанционният съд е преценил, че оспореното частично решение е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, поради което е валиден акт, т.е. не са налице отменителни основания по смисъла на чл.146, т.1 и т.2 от АПК. Счел е обаче, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон при издаването му в обжалваната му част. Решаващият съд е намерил, че оспореният по делото акт е издаден при съществени нарушения на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, предвид липсата на фактически и правни основания, послужили за издаването му. С оглед на тези доводи, като издаден при допуснати съществени нарушения на изискването за форма оспореният по делото акт е бил приет за незаконосъобразен и отменен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и към мотивите му настоящата инстанция препраща на основание чл.221, ал.2, пр. последно от АПК. Следва да се подчертае, че когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите, под формата на изложение на фактическите и правните основания за издаване на акта, са задължителен реквизит на индивидуалния административен акт. Мотивирането на административния акт има предназначение да посочи какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната норма. Мотивите трябва да бъдат достатъчно конкретни и да съдържат съображенията по въпроса, който се решава с административния акт. Константно е и разбирането, че мотиви на акта липсват не само когато в същия не са изложени никакви съображения, но и когато такива съображения са от много общ характер или органът е изложил само правни основания без фактически обстоятелства и без да изложи конкретни съображения. Действително, не излагайки мотиви, административният орган се е позовал на критериите за допустимост, заложени в плана, но за заявителя те не са обсъдени. Не е ясно в коя от групите по шестте точки е оценен заявителят, не е посочено отчетени ли са условията за приоритетно право на ползване на пасищата или не, като не са изложени фактически твърдения за наличието или липсата на спазени критериите за подбор и допустимост в тяхната последователност. Административният орган не е изложил мотиви защо са допуснати да пашуват само 270 бр. овце, а останалите над 270 бр. не е допуснато да пашуват, а са заявени 604 бр. За мотиви на органа не може да се приемат и съдържащите се такива в Протокол № 1/16.05.2022 г. на комисията, тъй като в този акт също липсва посочване на фактически констатации относно всеки един от критериите за подбор и допустимост по отношение на заявителя „ЛЮБИ И ДЪЩЕРИ“ ЕООД. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и същото като правилно следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, на ответната страна следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 460, 16 евро по договор за правна защита и съдействие, за което се представени доказателства и списък по чл.80 ГПК, отчитайки фактическата и правна сложност на делото и отправеното искане за прекомерност на разноските от страна на процесуалния представител на касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,