Определение № 16 от 18.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 8/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Г. против определение № 60214/09.11.2021 г. по т.д.№ 115198/2021 г. на Върховен касационен съд, първо търговско отделение, с което е върната подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязло в сила решение по т.д.№ 994/2013 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят се позовава на непроизнасяне на състава, постановил определението, по нито един твърдян от него факт, изброявайки все обстоятелства, свързани с твърдени нарушения на частния съдебен изпълнител, по образуваното и водено паралелно с исковото производство по т.д.№ 994/20113 г. на СГС изпълнително дело, за събиране на вземанията на „Юробанк България „ АД / ищецц и взискател / срещу Н. Г. - лично и в качеството на ЕТ „ Трейд Корпорейшън – Н. Г. „ / ответник /, к а к т о и с твърдени нарушения относно издаването на дубликат на изпълнителния лист, оригинала на който е издаден в образуваното, предходно на производството по чл.422 ГПК – предмет на т.д. № 994/2013 г. на СГС - заповедно производство по т.д.№ 28268/2012 г. на Софийски районен съд. Формално в частната жалба се сочи неуведомяване на жалбоподателя, като страна в производството, за делото в СГС и за ненадлежното му представляване. Сочат се и други водени между страните дела, с искане да бъдат съобразени при настоящото произнасяне. Акцентира се на игнорирането на неравноправността на договорните клаузи, по сключения с банката договор за кредит, с твърдение за „ дозадължаване на страната „ като физическо лице, отделно от задължаването й като Едноличен търговец. Сочи се несъобразяване от съда, постановил атакуваното чрез извънинстаанционното средство за контрол съдебно решение, на факта, че ищецът нееднократно е променял организационната си структура ,вкл. наименование, но без да е доказано правоприемство, както и да е контролирано надлежното представителство на същия. Направено е изрично искане за назначаване на служебен защитник за мотивиране на настоящата частна жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Н. Г. е подал молба за отмяна на влязло в сила решение по т.д. № 994 / 2013 г. на СГС, с което, в производство по чл. 422 ГПК, по иск, предявен от „Юробанк българия „ АД против същия - в личното му качество и в качеството на Едноличен търговец „, за установяване на вземания на банката по сключен договор за банков кредит, обявени за преедсрчно изискуеми, за които кредитодателят се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по т.д.№ 28 268/2012 г. на СРС. С молбата за отмяна Н. Г. се позовава на несъобразени от съда неравноправни клаузи в сключения договор за банков кредит, вкл. анексите му, макар да е бил служебно задължен за това. Твърди се новоустановено обстоятелство – приключила преписка вх.№ 1320/ 2013 г на Трето РУ на СДВР, за което страната представя удостоверение изх.№ 227р/ 7229/ 23.08.2021 г. на Началника на същото управление. Молителят се позовава на факта на прекратяването й още на 30.09.2013 г., въпреки че и след тази дата във водените срещу него производства / и други, извън това по т.д.№ 994/2013 г. на СГС / е бил неоснователно набеждаван, че е откраднал образуваното по издадената заповед за незабавно изпълнение изпълнително дело, съответно предпоставило и издаването на дубликат на изпълнителния лист, в производство паралелно развило се с това по т.д.№ 994/2013 г. на СГС. Навеждат се доводи, че съдът е следвало да спре делото, до изясняване на обстоятелствата относно „кражбата„. Твърд се още: невръчена заповед за незабавно изпълнение, нарушения при издаването на дубликат на изпълнителния лист, липса на надлежно процесуално представителство за банката, рлазглеждане на делото в нарушение на практиката на СЕС за задълженията на съда при наличие на „ неравноправните клаузи „ в потребителските договори; незаконосъобразни действия на частния съдебен изпълнител по събиране на процеесните вземания. С определение от 06.10.2021 г. по т.д.№ 1598/2021 г. Върховен касационен съд, първо търговско отделение е дал указания на молителя да посочи конкретни фактически твърдения по формално релевираните в молбата хипотези на чл. 303 ал.1 т.1, т.2, т. 5 и т.7 от ГПК, вкл.е конкретизирано молителят да посочи прекратяването на полицейската проверка вх.№ 1320/72013 г. на СДВР по какъв начин обуславя непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото. Указано е съобразно обстоятелствата, относими към всяка отделна хипотеза, представяне е на доказателства за допустимост на молбата за отмяна, с оглед спазването на сроковете по чл. 305 ГПК. С постъпилото уточнение са преповторени доводи от молбата за отмяна и допълнението й, като отново се акцентира на тенденциозното набеждаване на молителя – длъжник в кражба на изпълнителното дело, паралелно с навеждане на интерес на ЧСИ и взискателя от изчезването му, с оглед постъпвали, но несъобразени плащания / без да става ясно от твърде обърканото и непоследователно изложение за какви плащания – платежни нареждания – иде реч /, както и на незаконосъобразност в действията на ЧСИ по образуваното, въз основа на дубликат на изчезналия оригинал на изпълнителния лист, изпълнително дело за събиране на спорните вземания, а и на неадекватна защита на молителя като длъжник в същото изпълнително дело от служебно назначен му, неоснователно, особен представител. По същество молителят счита, че пороците в изпълнителното производство са рефлектирали върху допустимостта на исковото производство по чл. 422 ГПК ,вкл. като образувано при липса на издаден изпълнителен лист. Като е счел, че с постъпилото уточнение вх.№ 67792/19.10.2021 г. молителят не е изпълнил дадените указания, с тук атакуваното определение ВКС, І т.о. е оставил без разглеждане молбата за отмяна. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Предмет на спора по т.д.№ 994/2013 г. на СГС е съществуване на задължения на Н. Г. - лично и в качеството му на едноличен търговец „ Трейд Корпорейшън - Н. Г. „ към „Юробанк България „ АД, на основание сключен договор за банков кредит – продукт „ Бизнес кредит„ и анекси към същия, обявен за предсрочно изискуем, съответно изискуемостта и размера на същите. Н. Г. е участвал лично в производството пред СГС. Следователно, основанията по чл.303 ал.1 т.5 и т.6 ГПК са обективно изключени, но и молителят не се е позовал на обстоятелства от естество да се подведат под тези две хипотези, като се съобрази, че релевантно би било единствено нарушение на правото му на участие и ненадлежно представителство по т.д.№ 994/2013 г. на СГС, не и по други водени между същите страни производства, вкл. образуваното изпълнително дело за събиране на спорните вземания. Твърдения, формално относими към хипотезите на чл. 303 ал.1 т. 2,3,4 и 7 ГПК също не се съдържат в молбата за отмяна и уточненията й. Същата, вкл. допълнението към нея и уточнението, постъпило по указанията на ВКС, съдържат в преобладаващата си част доводи за нарушения в различни от това по т.д.№ 994/2013 г. на СГС производства, с което са напълно ирелевантни спрямо обекта на исканата отмяна. Спрямо същия този предмет - решението по т.д.№ 994/2013 г. на СГС - се посочва единствено несъобразяването - служебно – на неравноправни, и като такива нищожни, клаузи на договора за банков кредит и анекси към същия, което е твърдение за неправилност на съдебното решение, а не и за постановяването му противно на факти или обстоятелства от обективната действителност, съществували по време на висящността му, които не са могли да бъдат известни на страната, без последното да е резултат от собственото й бездействие / чл.303 ал.1 т.1 пр. първо ГПК /, но които е следвало да бъдат съобразени за правилното решаване на спора, н и т о е твърдение за несъобразяване на доказателства – новосъздадени или съществуващи - за твърдени в производството факти, с които страната, не по своя вина, не е могла да се снабди в хода на производството / чл.303 ал.1 т.1 пр. второ ГПК /. Образуваната преписка, по твърдение на молителя, касае разследване на сочена от банката „ кражба на изпълнителното дело „ от длъжника Н. Г.. Установяването на престъпното деяние с посочената квалификация и предмет е напълно чуждо на предмета на спора по т.д. № 994/2013 г. на СГС, посочен по-горе - съществуване на задължения на ответника по договор за банков кредит към „Юробанк България„ АД, изискуемостта и размера им. Правилни са съображенията на състава на първо търговско отделение на ВКС, че молителят не е въвел твърдения, които по своето съдържание са от естество да бъдат формално подведени към която и да е от хипотезите на чл.303 ал.1 ГПК. Пороци в процесуалните действия на съда по т.д.№ 994/ 2013 г. СГС / а такива в действията на ЧСИ са ирелевантни спрямо правилността на съдебното решение по това дело / са основание за отмяна само в хипотезата на чл. 303 ал.1 т.5 ГПК, когато са препятствали страната в осъществяване на защитата й, поради невъзможност да участва в делото или при ненадлежно представителство, но такива твърдения, както вече се посочи, молителят не е въвел. Други нарушения са относими към основания за обосноваване на недопустимост или неправилност само в рамките на инстанционния контрол - при обжалване на съответния съдебен акт. По изложените съображения, тъй като наведените от молителя обстоятелства са негодни да бъдат подведени за проверка по същество към което и да било основание по чл. 303 ал. 1 ГПК, молбата правилно е била оставена без разглеждане, в съответствие със задължителните указания в т.10 от ТР № 7/31.07.2017г. по тълк.дело № 7/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС. Искането за назначаване на служебен защитник на молителя, за прецизиране на подадената частна жалба / доколкото същата е изготвена / следва да се остави без уважение, на основание чл.24 т.1 от Закона за правната помощ. По начало молителят е имал интерес от предоставяне на правна помощ по изготвяне на самата молба за отмяна и уточненията към същата, в рамките на които е лимитирано произнасянето и на настоящия състав, относно наличието на твърдение от естество да бъде подведено към хипотеза на чл. 303 ал. 1 ГПК. Независимо от доводите в настоящата частна жалба, с които съставът не е ограничен, съгласно приетото в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк.дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, именно вече изготвената и неподлежаща на допълнителни корекции молба за отмяна, с всичките й допълнения и уточнения, е предмет на преценка на настоящия състав, за редовност, каквато предходният състав на ВКС е отрекъл. В този смисъл, прецизирането на частната жалба от евентуален служебен защитник не би разширило обхвата на дължимото тук произнасяне. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение