Определение № 8489 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7380/2026 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на С. С. Г., [ЕГН], от гр.София за отмяна на разпоредби от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 2020 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката (ДВ бр.41/05.05.2026 г). и от Наредба № Е-РД-04-1 от 2020 г. за топлоснабдяването (ДВ бр.25/12.03.2020 г.) на министъра на енергетиката, както и на Методиката към Наредба № Е-РД-04-1 от 2020 г. за топлоснабдяването (ДВ бр.25/12.03.2020 г.). І. Титулната част на жалбата съдържа искане за спиране, на основание чл.166, ал.2, вр. ал.4, вр. чл.190, ал.1 АПК, на чл.63, ал.7 и ал.8 от оспорения подзаконов нормативен акт, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно по следните съображения: Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването на подзаконовия нормативен акт не спира действието на същия, освен ако съдът не разпореди друго. Преценката за наличие на предпоставките за спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт, съгласно препращащата разпоредба на чл. 196 АПК, е обвързана с наличието на изискванията на чл. 166, ал. 2 АПК - настъпване на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия. В жалбата не се твърди и не се установява с доказателства евентуалното настъпване на вреди от категорията на тези по чл. 166, ал. 2 АПК, които да са в причинна връзка с действието на оспорения подзаконов нормативен административен акт. Тежестта на доказване на евентуалното настъпване на вреди от категорията на визираните в чл.166, ал.2 АПК е върху оспорващият, който следва с доводи и доказателства да обори законовата презумция за наличието на значим обществен интерес, защитата на който налага предварителното изпълнение по силата на закона. Евентуални вреди от действието на акта следва да се обосноват и докажат от оспорващия, което не е налице в случая, като той дори не твърди такива. Тези вреди следва да са конкретно формулирани, за да може да бъде направена преценка за техния размер и значимост, и дали същите надхвърлят значимостта на охранявания обществен интерес, както и дали вероятното им настъпване е вследствие на прилагането на оспорения подзаконов нормативен акт. Изложените в жалбата твърдения, с които се изразява несъгласие с оспорените разпоредби в оспорената наредба и методика, не обуславят основателност на искането за спиране на действието на посочените правни норми. Предвид изложеното искането за спиране изпълнението на чл.63, ал.7 и ал.8 от оспорения подзаконов нормативен акт се явява неоснователно и следва да се остави без уважение като такова. ІІ.Настоящият съдебен състав намира, че производството по делото в частта му по жалбата на С. С. Г. срещу изменените, с §4, т.1, § 4,т.2, § 5 и §6 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 2020 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката (ДВ бр.41/05.05.2026 г.), разпоредби на чл.63, ал.7; чл.45, ал.4; §1,т.19 от Наредба № Е-РД-04-1 от 2020 г., следва да бъде прекратено на основание чл. 159, т.7 АПК и жалбата да се присъедини към адм.дело №5127/2026г. на ВАС, към което дело е присъединено и адм.д.№ 5397/2026г. на ВАС със същия предмет. От извършената служебна проверка се установи, че цитираното адм.дело №5127/2026г. е образувано по жалба на А. М. Р. и Ц. В. К. срещу същата наредба, поради което са налице основанията на чл.213 от ГПК, вр. чл. 144 АПК за съединяване на двете дела за общо разглеждане в едно производство и издаване на общо решение по тях, като настоящето дело в посочената част бъде присъединено към по-рано образуваното. ІІІ.В частта, с която жалбоподателят иска отмяна на разпоредби от Наредба № Е-РД-04-1 от 2020 г. за топлоснабдяването (ДВ бр.25/12.03.2020 г.) на министъра на енергетиката, производството следва да бъде прекратено на основание чл.126 ГПК, вр. чл.144 АПК. При извършена служебно проверка в деловодството на ВАС се установи, че е образувано адм.дело № 3651/2024г. по жалба на Р. И. С. от гр. София, срещу Наредба № Е-РД-04-1 от 12.3.2020 г., издадена от Министъра на енергетиката (oбн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.). По реда на чл. 189 ал. 2 АПК на страната на жалбоподателя е присъединен настоящият жалбоподател С. С. Г., който е взел участие в производството и е реализирал искането си за отмяна на цитираната наредба. С решение № 7777 от 09.07.2026г., по адм.д. №3651/2024г. наредбата е отменена, като производството е висящо. Съгласно разпоредбата на чл. 126 ГПК, приложима в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, когато има две висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява от съда. В частта, с която се иска отмяна на Методиката към Наредба № Е-РД-04-1 от 2020 г. за топлоснабдяването (ДВ бр.25/12.03.2020 г.) на министъра на енергетиката, също са налице предпоставките на чл.126, вр. чл.144 АПК за прекратяване на производството по делото. От извършената служебна проверка се установи, че по жалба на А. М. Р. от град Перник срещу Методика за разпределение на топлинната енергия към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването е образувано адм.д. 7512/2023г. по описа на ВАС, което е висящо. С определение от 19.03.2024г. съдът е допуснал присъединяването на С. С. Г. от град София към оспорването по негова молба с искане за отмяна на методиката, с което е реализирал правото си да оспори подзаконовия нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 126 ГПК, приложима в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, когато има две висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане по-късно заведеното дело се прекратява от съда. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на шесто отделение