Определение № 585 от 04.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2884/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на А. С. П., П. В. П. и И. В. П.,подадена от пълномощника им - чрез адв. Ст. Л. против определение № 319 от 18.06.2015 г. по ч.т.д. № 510/2015 г. на Върховен касационен съд, ТК, Второ отделение. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по селото, приема следното: Частната жалба е подадена в срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на А. П., П. П. и И. П. срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд № 1841/18.07.2014 г., по в.ч.гр.д. № 2167/2014 г. За да постанови обжалваният резултат, съдът е приел, че разпореждането по чл. 407, ал. 1 ГПК, с което се издава или отказва издаването на изпълнителен лист, подлежи на двуинстанционно разглеждане. Частната жалба е неоснователна. Законосъобразно е приетото от състава на ВКС, ІІ т.о. за това, че обжалваното определение е от кръга на актовете, които подлежат на двуинстанционно разглеждане, като ВКС се произнася по жалби срещу тях само когато са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е разглеждания случай. Правилно в случая решаващия състав е приложил разрешенията дадени с т. 6 на ТРОСГК № 1/2001 г. на ВКС на РБ. В същият смисъл е и константната практика на ВКС:определение № 926 от 27.12.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 4347/2013 г., I т. о.,определение № 806 от 4.11.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 721/2010 г., I т. о.,определение № 235 от 21.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 1083/2015 г., I т. о.,определение № 333 от 1.06.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 318/2012 г., I т. о.и др. Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден. По тези съображения Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение