Определение № 8 от 08.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 248/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. С определение №634 от 11.12.2020г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение №1430 от 14.04.2019г. по в.гр.д. №3186/2018г. на Апелативен съд- София в частта, с която с е отменя решение №1998 от 29.03.2018г., постановено по гр.д. №12098/2016г. от Софийски градски съд в частта, с която ЗД „Бул И.“ АД е осъдено да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД на К. С., В. С. и М. М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. В. С.- съпруга на първия ищец и майка на останалите ищци, настъпила на 01.02.2016г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2016г., за разликата над сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева до присъдените размери, както следва - 180 000 лева на първия ищец и по 150 000 лева на останалите две ищци и вместо това се отхвърлят исковете им за разликата над сумата от 120 000 лева. На касационните жалбоподатели К. А. С., В. К. С. и М. К. М. е указано в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 2 400.00 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено. С молби от 04 и 05.01.2021г. касаторите молят да бъдат освободени от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Настоящият съдебен състав констатира, че предмет на делото са искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, като с влязла в сила присъда по н.о.х.д. №562/2016г. на Окръжен съд-Кюстендил застрахованият в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на МПС е признат за виновен в това, че на 01.02.2016г. при управлението на лекия автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл.20, ал.1 и ал.2, както и на чл.116 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. С. –престъпление по чл.343а., ал.1, б. „б“ НК. Като взе предвид, че предмет на делото са претенции за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда, съдът намира, че за касационното производство не се дължи държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК и определението, с което са задължени касаторите да внесат сумата 2 400.00 лева следва да се отмени. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение