Определение № 2038 от 18.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1456/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, предл.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ШУМЕН“ ЕАД / в несъстоятелност/ чрез изпълнителния директор Д. Д., срещу определение № 352/11.06.2024г. по в.ч.т.д. №281/2024г. на АС - Варна, с което е оставена без разглеждане частната му жалба с вх.№ 261996/22.05.2024г. срещу определение № 260179/20.05.2024г., постановено по т. д. № 443/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, с което на основание чл. 717ж ТЗ съдът по несъстоятелността е дал разрешение на синдика да извърши продажба на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Частният жалбоподател поддържа, че десет години продължава унищожаването на имуществото на дружеството, което е необходимо за възстановяване на топлоподаването на [населено място] по оздравителната програма от 2014г. Сочи, че оборудването за унищожаване е посочено в приложението. Поддържа, че следва да се спре обявената разпродажба и да се отмени обжалваното определение. Настоящият състав на ВКС като обсъди доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира следното: Въззивният съд е бил сезиран с жалба, подадена от несъстоятелното дружество, срещу определение № 260179/20.05.2024г., постановено по т. д. № 443/2019г. по описа на ВОС, с което на основание чл. 717ж ТЗ съдът по несъстоятелността е дал разрешение на синдика да извърши продажба на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. АС – Варна е приел, че разпоредбата на чл. 613а ТЗ определя реда и условията за обжалване на актовете на съда в производството по несъстоятелност, като алинея 1 на същия член сочи изчерпателно решенията и определенията на съда по несъстоятелността, които могат да бъдат обжалвани пред по-горна инстанция по общия ред на ГПК, сред които не са определенията, постановени на основание чл. 717ж ТЗ. Посочил е, че чл. 274, ал. 1 ГПК е предвидил инстанционен контрол само за преграждащите по-нататъшното развитие на делото определения или тези, по отношение на които законът изрично е предвидил обжалваемост. Въззивният съд е счел, че според разясненията, дадени в т. 6 и т. 8 от ТР № 1/13.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, извън случаите на актовете, визирани в чл. 613а ал. 1 ТЗ, могат да бъдат обжалвани пред апелативния съд определения и разпореждания на съда по несъстоятелността, които подлежат на обжалване съобразно предпоставките на чл. 274, ал. 1 ГПК, но обжалваното определение не е нито преграждащо /тъй като не препятства развитието на производството по несъстоятелност/, нито в ТЗ законодателят е въвел с изрична норма неговата обжалваемост, поради което е изключено от обхвата на инстанционния контрол. С оглед горното, Варненски апелативен съд е оставил жалбата без разглеждане. ВКС, състав на 2 т.о., намира, че частната жалба, която е подадена пет пъти, с идентичен текст, чрез директно завеждане и по електронен път, но с идентично съдържание, е процесуално допустима, насочена е срещу акт, с който е оставена без разглеждане частна жалба, т.е. преграждащо определение, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок. Обжалването на съдебните актове в производството по несъстоятелност е предмет на специална регламентация /чл. 613а, ал. 1 и, ал. 3 ТЗ/, като в ал. 1 са изброени изчерпателно актовете, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, а в ал. 3 е предвидено, че останалите подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. Правната норма на чл. 613а, ал. 3 ТЗ не следва да бъде тълкувана в смисъл, че всички определения и решения, постановени в производството по несъстоятелност, извън посочените в чл. 613, ал. 1 ТЗ, са обжалваеми. Обжалваемостта на тази втора група актове е обусловена от наличието на общите предпоставки, установени в чл. 274, ал. 1 ГПК - преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. Актовете на съда по несъстоятелността по чл. 717, ал. 2 от ТЗ, с които съдът разрешава на синдика продажба на обособени части - дружествени вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността, не попадат сред съдебните актове, изрично изброени в чл. 613а, ал. 1 от ТЗ като подлежащи на съдебен контрол пред по-горната инстанция. Разрешението за продажба по начало не е съдебен акт, с който се разрешава правен спор, а само действие по администриране на производството по несъстоятелност. В този смисъл е и константна практика на съставите на ВКС, ТК - определения по ч.т.д. № 4450/2013 г. І т.о., № 2188/2014 г. на І т.о., № 709/2012 г. на І т.о., № 3274/2013 г. на ІІ т.о., ч.т.д. № 572/2011 г. на І т.о., ч.т.д. № 913/2010 г. на ІІ т.о., ч.т.д. № 3663/2013 г. на І т.о. на ВКС, с които е прието, че разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ препраща към общите правила за обжалване на актове на съда с частна жалба, съдържащи се в разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, според които подлежат на обжалване само определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона и не обхваща други хипотези, извън така регламентираните, само поради това, че се касае за определения, постановени в производство по несъстоятелност. Недопустимостта на частната жалба е обусловена от липсата на посочените предпоставки доколкото определението по чл. 717, ал. 2 ТЗ не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не е обявено изрично за обжалваемо от закона. Настоящият състав на ВКС, Второ т.о. споделя напълно това становище, с оглед на което и обжалваното определение на Варненски апелативен съд се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от горните съображения, ВКС, състав на 2 т.о.