Решение № 6147 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1451/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение „Хаджи Димитър" ООД представлявано от управителя д-р П. М. П. срещу Решение № 2255/03.12.2025 год. постановено по адм. дело № 628/2025 год. по описа на Административен съд Сливен, в частта, с която е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу т.8 от Заповед за налагане на санкции № РД-09-1288/11.09.2025 год. издадена от зам.директора на РЗОК Сливен. Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Касаторът счита, че неправилно съдът е конституирал страните по делото, тъй като процесната заповед е издадена от зам.директора на РЗОК Сливен, а не от директора, както многократно е посочил съдът в решението си. Освен това съдът не е изследвал въпроса дали същата е издадена в условията на делегиране на правомощия или на заместване. По същество счита, че не е налице нарушение на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО във връзка с чл.323, ал.1 и ал.2 от РНД за МД за 2023-2025 год., тъй като „декларация за информирано съгласие по отношение на източника на заплащане за диагностика и лечение“ не фигурира в списък на първичните медицински документи съгласно приложение № 2 към НРД. На последно място твърди, че описаното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от маловажните случаи. Иска от касационният съд да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Сливен или да се отмени процесната заповед в частта и по т.8. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба директорът на РЗОК Сливен чрез главен юрисконсулт Колева в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендра присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 и ал. 2 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението по смисъла на чл.218, ал.2 от АПК касационната жалба е основателна. Процесуалната норма на чл. 154, ал. 1 от АПК задължава съдът да конституира страните служебно. Тя е проява и на принципа за служебното начало в административния процес. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК сочи, че страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани страни. С разпореждане № 1839/06.10.2025 год. по адм. дело № 628/2025 год. Административен съд Сливен е конституирал страните по спора, а именно оспорващ - Многопрофилна болница за активно лечение „Хаджи Димитър" ООД и административен орган – директора на РЗОК Сливен. Видно обаче от заповедта предмет на разглеждане в производството пред първоинстанционния съд - Заповед № РД-09-1288/11.09.2025 год. е издадена от зам.директора на РЗОК Сливен Е. О., т.е. като страна по делото е следвало да бъде конституиран зам.директорът на РЗОК Сливен в качеството му на издател на акта. Конституирането и участието на надлежните страни по спора е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на постановеното съдебно решение. Конституирайки като ответник директора на РЗОК Сливен съдът е разгледал делото при участието на ненадлежна страна и неучастие на надлежната такава, което детерминира порока недопустимост за постановеното съдебно решение. По изложените съображения същото следва да бъде обезсилено, делото прекратено досежно ненадлежната страна и върнато за ново разглеждане от момента на конституиране на надлежните страни и извършването на всички съдопроизводствени действия с тяхно участие. Разноски в настоящото производство не се присъждат. Същите следва да бъдат съобразени и поставени в тежест на страните при приключване на спора по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение