Решение № 84 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 142/2011 г.

Решение № 84 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 142/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 102/25.06.2010 г., постановено по т. д. № 103/2010 г., с което Добричкият окръжен съд е потвърдил решение № 29/1.03.2010 г. по гр. д. № 309/09 г. на Балчишкия районен съд за признаване за установено, че [фирма], к. к."А.", общ. Б. има вземания спрямо касатора в размер на 9029.54 лв. - цена по договори за продажба и за изработка и 3350.75 лв. - обезщетения за забава, както и е отхвърлено възражението за прихващане на касатора в размер на 4795.56 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно на основанията по чл. 281, т. З ГПК и моли за неговата отмяна и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Ответникът оспорва жалбата. С определение № 67/3.02.2012 г. ВКС, ТК, I отд. допусна касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за произнасяне по въпросите по приложението на чл. 144 и чл. 145 ГПК във връзка с допустимостта на доказателствени искания, направени от ответника в първото по делото открито съдебно заседание след покана от съда към ищеца да уточни исковата си претенция и да изрази становището си по възражение на ответника за прихващане, заявено в отговора на исковата молба. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че вземанията по издадена заповед за изпълнение № 398/7.05.09 г. съществуват и произтичат от договори за продажба и за изработка. Възражението за прихващане на ответника с възнаграждение за извършени транспортни услуги е счетено за недоказано. Поставените правни въпрос произтичат от следното: С отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение за прихващане за сумата общо от 4795.56 лв., представляваща цена на извършени транспортни услуги. Представил е проформа - фактури. С определение от 7.09.2009 г. по реда на чл. 140 ГПК съдът е приел възражението за прихващане и е назначил съдебно-счетоводна експертиза по искане на ищеца. В открито съдебно заседание на 30.11.2009 г. ищецът е оспорил вземането по възражението за прихващане и делото е отложено поради неявяване на вещото лице. Доклад на делото е направен в съдебно заседание на 1.02.2009 г., като на основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е указал на ответника, че същият носи тежестта на доказване на извършените транспортни услуги, изпълнението на договора и дължимите суми по направеното възражение за прихващане. В това заседание, след изслушването на вещото лице, ответникът е направил искане за възлагане на допълнителна задача, което е счетено за недопустимо. Изложени са съображения, че това искане е несвоевременно, както и че страната твърди нови обстоятелства и иска представяне на нови доказателства, които са могли да бъдат посочени и представени своевременно. Настоящият състав на ВКС намира по поставените правни въпроси следното: Съгласно задължителната за съдилищата практика /ТР № 1/19.02.2010 г. и ТР № 2/28.09.2011 г./ ВКС се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, че следва да се прави разлика между възражение по смисъла на чл. 133 ГПК и фактически и правен довод, въз основа на обстоятелствата по делото, по основанието на иска - Решение № 358/18.06.2010 г. по гр. д. № 1183/09 г. на III г. о. В Решение № 429/21.06.2010 г. по гр. д. № 1151/09 г. на I г. о. е прието, че съдът е длъжен да укаже на ответника необходимостта от събиране на доказателства, ако в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК той е направил възражения и е посочил фактите, на които същите се основават, както според Решение № 310/30.07.2010 г. по гр. д. № 1086/09 г. на II г. о. неуказаните за доказване факти не са преклудирани. Според разрешението в Решение № 163/17.01.2012 г. по т. д. № 965/10 г. на I т. о. правото на ответника да представи писмени доказателства не се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба, ако доказателственото искане е заявено за първи път след доклада на делото при разглеждането му в открито съдебно заседание и ангажираното доказателство е за установяване на факти, от които ответникът извежда възражение, заявено в отговора на исковата молба и уточнено от фактическа страна с оглед на доклада или на указанията на съда. Постановените от ВКС решения по тълкуването на процесуалните норми налага и отговора на поставения правен въпрос, а именно, че: Доказателствени искания, направени от ответника в открито съдебно заседание след доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест, както и след като ищецът е уточнил становището си по възражението на ответника за прихващане, заявено в отговора на исковата молба, са допустими и не са преклудирани. По същество на касационната жалба. Налице е основанието за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. З, пр. 2 ЗЗД. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е счел, че доказателствените искания са недопустими, тъй като не са своевременно направени. Искането за събиране на доказателства е заявено след доклада на делото и разпределението на доказателствената тежест. Обстоятелствата относно начина на извършване на транспортните услуги и издаването на фактурите не са нови, а представляват уточнение на възражението за прихващане с оглед на фактите, от които произтича вземането, предмет на компенсацията и направените възражения от противната страна относно съществуването на вземането. Молбата за поставяне на допълнителна задача на счетоводната експертиза произтича и от отговорите на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание. Експертът изрично е заявил, че не е извършил проверка в дневниците по ДДС, което е предмет на искането за поставяне на допълнителна задача. Допуснатото от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила не е поправено от въззивния съд. Въззивникът изрично се е позовал на това нарушение в жалбата съгласно чл. 260, т. З ГПК и е направил искания за събиране на доказателства. Решаващият състав на окръжния съд ги е отхвърлил като "процесуално недопустими", а в решението е приел, че съществуването на вземането по възражението за прихващане не е доказано. По тези съображения съставът на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да се отмени като делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд съгласно чл. 293, ал. З ГПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по направените с въззивната жалба доказателствени искания, които са заявени по реда на чл. 266, ал. З ГПК. Съдът следва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд