Решение № 1934 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7157/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на енергетиката срещу Решение № 14699/ 29.04.2025 г., постановено по адм. дело № 785/ 2025г. на Административен съд- София- град (АССГ). Касационният жалбоподател счита, че постановеното съдебно решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необосновано, касационни основания посочени в чл. 209 АПК. Смята, че в частта от мотивите на съдебното решение, в която се извършва преглед на приложимата към предмета на делото правна рамка, е пропуснат чл. 74, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ). В цитираната разпоредба законодателят изрично предвидил, че налагането на ограничителен режим има една единствена последица - отпадането на отговорността. Намира, че в съдебното решение липсва сравнителен анализ за метеорологичната обстановка в цитираните периоди, като изцяло се кредитират като достоверни и установени твърденията на жалбоподателя. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение като необосновано и неправилно, като вместо него се постанови съдебен акт, който да отхвърли жалбата на „Електроразпределителни мрежи- Запад" ЕАД срещу Заповед № Е-РД-16-2831 от 28.12.2024 г. на министъра на енергетиката, с която е отказано въвеждането на ограничителен режим за периода от 01:00 ч. на 27.12.2024 г. до 00:00 ч. на 31.12.2024 г. Касационният жалбоподател в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Станева моли да се уважи касационната жалба по изложените в нея съображения. Счита, че съдебното решение на АССГ, с което е отменена процесната заповед, е необосновано и неправилно. Ето защо, моли да се отмени обжалваното съдебно решение и се потвърди изцяло процесната заповед. Ответникът- "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД (ЕМР Запад ЕАД) град София, в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат А. Мамасян от САК, развива подробни аргументи в подкрепа на искането за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Ответникът в открито съдебно заседание чрез адв. Мамасян, моли да се остави в сила първоинстанционното решение, което счита за правилно. Посочва, че в процесния оспорен административен акт няма мотиви, като издателят на акта не се позовал на тази процесуална възможност- издаване на акт при условията на спешност. Моли, съобразно изхода на спора, да се присъдят и разноски за касационното производство, за което представя списък и доказателства за заплащането им. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното решение за валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Моли същото да се потвърди изцяло. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Цариградско шосе № 28, срещу Заповед № Е-РД-16-2831 от 28.12.2024г. на Министъра на енергетиката, с която се отказва въвеждането на ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия за периода от 01:00 ч. на 27.12.2024 г. до 00:00 ч. на 31.12.2024 г. на територията на населените места, подробно изброени в приложението към Заповедта. С обжалвания съдебен акт- Административен съд- София- град е ОТМЕНИЛ по жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД- гр.София, Заповед № Е-РД-16-2831 от 28.12.2024г. на Министъра на енергетиката, с която се отказва въвеждането на ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия на територията на населените места, подробно изброени в приложението към Заповедта. ВЪРНАЛ е преписката на министъра на енергетиката за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови решението си, съдът е установил, че с Писмо рег. № Е-26-Е-601 от 27.12.2024 г. до Министъра на енергетиката, жалбоподателят- „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД съобщава, че настъпилите на 25.12.2024г. лоши метеорологични условия- обилен снеговалеж, снежни затрупвания и силен вятър са причинили аварии по електроразпределителната мрежа и са нарушили нормалното електроснабдяване поради счупени стълбове, скъсани проводници, счупени изолатори и паднали дървета. В писмото „се заявява, че електрозахранването в определени населени места няма да може да бъде възстановено в посочения срок и прилага списък на тези населени места. Като причини за невъзможността сочи усложнената метеорологична обстановка, големия брой потребители, засегнати от авариите, сериозността на повредите, затруднения достъп и нарастването на товарите, поради ниските температури. Предвид изложеното отправя искане за издаване на заповед за въвеждане на ограничителен режим за производство и снабдяване с електрическа енергия от 01:00 ч. на 27.12.2024 г. до 00:00 ч. на 31.12.2024 г. за населените места, посочени подробно в приложението към писмото. В изпълнение на Заповед № Е-РД-16-2544 от 02.12.2024 г. в периода 04 - 06 декември 2024 г. е извършена и извънредна проверка относно техническото състояние и експлоатацията на енергийни обекти на „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД. За част от проверените енергийни обекти контролните органи са констатирали нередности, свързани с техническата експлоатация и безопасността при работа, за които се изготвени задължителни предписания за отстраняването им. На 28.12.2024г. е изготвен Доклад № Е-26-Е-601 от същата дата, в който Директора на Дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ към МЕ прави предложение да бъде направен отказ от въвеждане на ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия за горепосочения период на територията на посочените в доклада общини. С оглед горното била издадена Заповед № Е-РД-16-2831 от 28.12.2024г., с която Министъра на енергетиката отказва въвеждането на ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия на територията на населените места, подробно изброени в приложението към Заповедта. От правна страна адм. съд е приел, че оспорената заповед на министъра на енергетика е издадена на основание чл. 72, ал. 2 ЗЕ, която регламентира общото правомощие на министъра да взема решения за въвеждане на ограничителен режим за територията на страната и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № 10 от 09.06.2004 г. за реда за въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ /Наредба № 10/ 09.06.2004 г./, която конкретизира реда и начина на упражняване на това правомощие, а именно чрез издаване на заповед. Според решаващият съд предвид относимата нормативна уредба, министърът на енергетиката е компетентния да се произнесе по искането с рег. № Е-26-Е-601 от 27.12.2024 г. на ЕМР Запад ЕАД, поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия. Преценил, че заповедта е обективирана в предвидената в закона писмена форма. Намерил, че същата обаче е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл.35 от АПК, който вменява на органа задължение да разгледа всички относими факти и обстоятелства по преписката. Освен това оспореният отказ е немотивиран по същество– липсва анализ на конкретните факти, които биха оправдали отказа при съвкупна преценка на обществения и частния интерес. Първоинстанционният съдебен състав приел, че МЕ е следвало да направи сравнителен анализ на метеорологичните условия и последиците от тях към настоящия момент и назад през годините. Изложил аргументи, че няма данни административният орган да е проверил вида и местоположението на повредените съоръжения, естеството на повредите, броя на захранваните от тези съоръжения обекти. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като НЕПРАВИЛНО. Неправилни са изводите на решаващия съд, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като освен това оспореният отказ бил немотивиран по същество. Според настоящият състав оспорената Заповед № Е-РД-16-2831 от 28.12.2024г., с която Министъра на енергетиката отказва въвеждането на ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия на територията на населените места, е издадена без допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 35 от АПК, което по своя характер би обусловил незаконосъобразност на адм. акт. Административният орган в проведеното бързо производство по чл. 3, ал. 4 от Наредба № 10/ 2004г. и е изследвал съотносимите факти и обстоятелства. Съответно на тази база в издадения адм. акт е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, събрани в хода на административното производство в тяхната съвкупност. Правното основание на издадения отказ- чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 10 от 9.06.2004 г. кореспондира на възприетата фактическа обстановка. Нормативно регламентираните основания за издаване на акт от вида на процесния са изчерпателно посочени в раздел трети, глава VII от ЗЕ и в Наредба № 10 от 9.06.2004 г. за реда за въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ. Административното производство по чл. 72 от ЗЕ се инициира от жалбоподателя чрез искането, подадено на 27.12.2024 г. Приложимите процедурни правила освен в ЗЕ се съдържат в Наредба № 10 от 9 юни 2004 г. за реда за въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ (Наредба № 10) и Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 3, ал. 4 от Наредба № 10 в срок от 24 часа от постъпване на съответното искане се въвежда ограничителен режим при наличие на някоя от причините по ал. 1 или отказва да се въведе такъв. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия може да бъде въведен при наличие на непреодолима сила. Понятието "непреодолима сила" не е дефинирано в Закона за енергетиката или в Наредбата, поради което следва да бъде приложено в смисъла му по чл. 306, ал. 2 от Търговския закон, а именно непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Неправилно в мотивите на първоинстанционното решение е достигнат изводът, че въвеждането на ограничителен режим в предвидените в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗЕ хипотези се цели да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. Касае се периода на новогодишните празници, при което семействата пребивават в домашни условия и има повишена необходимост от ползване на електрическа енергия за бита. Нейната липса влияе отрицателно на всички битови аспекти до степен за невъзможност за нормални житейски условия. Това таргетира необходимостта от мобилизиране на целия потенциал за преодоляване на аварийни ситуации, в степен покриваща или дори надвишаваща грижата на добрия търговец. В случая въвеждането на ограничителен режим- не осигурява безопасност на живота и здравето на гражданите. Според чл.6, т.4 от Наредба № 10 от 9.06.2004 г. в договорите за доставка на електрическа енергия на потребителите, съответно в общите условия следва да са определени възможните степени за минимално необходима мощност/ енергия, максимално допустимо време и периодичност на прекъсване на доставките на електрическа енергия за осигуряване на живота и здравето на хората и предотвратяване на замърсяване на околната среда. Именно в общите условия и договорите следва да се предвидят такива превантивни мерки, тъй като прекъсването на доставка на ел. енергия застрашава живота и здравето на гражданите. С това резултатът от издаване на заповед, която въвежда ограничителен режим е точно обратният- гражданите, потребители с преустановено електроснабдяване, освен с неизправности в електроснабдяването се ощетяват и финансово. Административният орган с въвеждане на ограничителен режим освобождава неизправната страна по договора от понасяне на отговорност по чл. 74, ал. 2 от ЗЕ, в резултат на което се приоритизира частния интерес на електроразпределителното дружество пред обществения интерес. Необосновано първоинстанционния съдебен състав приема, че няма данни административният орган да е проверил вида и местоположението на повредените съоръжения, естеството на повредите, броя на захранваните от тези съоръжения обекти. По делото са приложени справки, налични в МЕ към момента на постановяване на обжалвания акт, именно за местоположението и продължителността на повредите, както и броя на потребителите, останали без електроснабдяване. Преценен е потенциала за отстраняване на авариите и с това е извършен анализ на обстановката, последиците и възможностите за нейното преодоляване. Идентифицирани са засегнатите населени маста, т.е потребителите, метеорологичната обстановка и аварийния потенциал за отстраняване на авариите. Достигнатите изводи на адм. съд, че „значителен брой потребители" са останали без електрозахранване, единствено „поради лошите метеорологични условия и усложнената зимна обстановка (затрупани и затворени пътища, паднали дървета, прекъснати електропроводи поради обледеняване и т.н.)" са необосновани и не кореспондират с представените по делото доказателства. Електроразпределителното дружество при условие, че би полагало текущо дължимата грижа за линейната инфраструктура, то техническата повреда не би настъпили в съответния мащаб и/ или би била поправима в срок по-кратък от 48 часа. В този смисъл са и мотивите на ожалваната заповед, където е посочено дружеството полага усилия за поддържане на сервитутите на въздушните електропроводи в съответствие с изискванията на Наредба № 16 от 09.06. 2004г. за сервитути на енергийните обекти. Според чл.21, т.3 от Наредбата при упражняване на сервитутните права титулярят е длъжен периодично чрез изсичане на дървета и храсти да почиства сервитутната зона в поземлени имоти в горски територии, представляващи просеки. Въвеждането на ограничителен режим, без да са налице законовите предпоставки за това, би довел до поощряване различно от описаното поведение на електроразпределителното дружество към стопанисваната от него инфраструктура. Прекъсването на електроснабдяването за период по-дълъг от 48 часа обосновава възникването на договорна отговорност към изправната страна по сделката- крайният потребител. Установените обстоятелства в случая не са „форсмажорни по своя характер“ и не е доказано, че поставят обществения доставчик в обективна невъзможност да доставя договореното електричество на съответната територия. Снеговалежът, затрупвания и навявания не е необичайно, внезапно възникнало събитие, когато е през зимния период- края на месец декември. Няма извънреден характер, тъй като от електроразпределителните дружества са предвидени мерки за такива атмосферни условия. Налична е и материална обезпеченост- вископроходими машини, аварийни автомобили, тежка механизация. Поради това в посочените случаи не се налага издаване на адм. акт за ограничаване или прекъсване на електроснабдяването за всички потребители в процесните населени места. Би следвало при мобилизиране на заложеното в аварийния план на ЕРМ Запад да започне преодоляване на техническите проблеми. Нормите на чл.72, чл.73, чл.122 и чл.123 ЗЕ, съдържат случаите, при които е допустимо преустановяване на преноса на електрическа енергия. От посочените законови разпоредби се вижда, че тяхната цел е да гарантират правата на клиенти и производители на електрическа енергия от немотивирано преустановяване на преноса на енергия. Това произтича и от текста на чл.122 ЗЕ, който е адресиран едновременно към оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи. В този смисъл е Решение № 5022 от 26.04.2016 г. по адм. дело № 2699/ 2016 г., на ВАС 5-членен състав. Административният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон, поради което решението му следва да се отмени изцяло, а вместо това се отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения отказ. Воден от горните съображения, и на основание чл. 221, ал. 2, връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд