Определение № 723 от 06.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5750/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. Р. М. против определение № 14159/08.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 8860/2014 г. от ІІ”г” въззивен съставна Софийски градски съд. Частната жалба е подадена в срок, но е процесуално недопустима, по следните съображения: С обжалваното въззивно определение, състав на СГС е потвърдил определение на районен съд, с което е обезсилено заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, поради непредставяне на доказателства в едномесечен срок, за предявяване на иск за установяване на вземането, поради постъпилото възражение от длъжника. Актовете, с които заповедният съд се произнася по съществото на производството, са заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, респ. разпореждането, с което се отказва издаване на такава, и заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, респ. отказ за издаване на такава. Според изричните разпоредба на чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване /освен в частта за разноските/ - обжалваем е отказът за издаване на заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение / чл. 413, ал. 2 и чл. 418, ал. 4 ГПК /, а при издадена заповед за незабавно изпълнение може да се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение / чл. 419, ал. 1 ГПК /. При преценка дали заповедното производство е двуинстанционно или триинстанционно следва да се изхожда именно от обжалваемостта на тези актове. Законът не е предвидил, че в посочените хипотези въззивните определения, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване /за сравнение - разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК изрично предвижда в определена хипотеза касационно обжалване на въззивното определение по обезпечаване на иска/. След като на това основание заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения - включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство /въззивното определение, постановено по частна жалба срещу заповедта в частта за разноските/. По смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Следователно заповедното производство не е "друго производство", свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. Това разрешение на правния въпрос, относно допустимостта на обжалването пред касационна инстанция на определенията, постановени в заповедното производство, е възприето в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, което е задължително за настоящия състав и доколкото с него е прието, че определенията на въззивен съд, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване, то подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия